Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

След като бе откупил живота на Люсиен в момента, когато отчаяният поет правеше крачка към самоубийството, той му бе предложил един от онези пъклени договори, които срещаме само в романите, но чиято страхотна реалност често е била доказвана в углавния съд при прочути съдебни драми. Доставяйки на Люсиен всичките радости на парижкия живот и доказвайки му, че той може да има красиво бъдеще, Ерера го бе превърнал в своя вещ. Впрочем никаква жертва не се свидеше на този странен човек, щом станеше дума за неговото второ „аз“. Колкото бе силен иначе, толкова бе слаб на прищевките на това свое създание, така че в края на краищата му бе доверил тайните си. А може би чисто моралното съучастничество бе създало още една връзка между тях? От деня, в който Ла Торпий бе отвлечена, Люсиен знаеше на каква ужасна основа почива щастието му.

Под расото на испански духовник се криеше Жак Колен, една от звездите на каторгата, който преди десет години бе живял под гражданското име Вотрен в дома Воке, където Растиняк и Бианшон бяха на пансион. Жак Колен, наречен Тромп-ла-Мор 9 9 Измами смърт (фр.). — Б.пр. , избягал от Рошфор почти веднага след завръщането му в затвора, бе използувал примера на прочутия граф от Сент-Елен, но без порочното и дръзко дело на Коняр. Да се превърнеш в порядъчен човек и да продължаваш да живееш като каторжник, е начинание, чиито алтернативи са дотолкова противоречиви, че не може да не се получи гибелна развръзка, особено в Париж; а влезе ли в едно семейство, затворникът умножава десет пъти опасностите от превъплъщението си. За да се укрие от всякакво търсене, не би ли трябвало да застане по-високо от обикновените житейски въжделения? Светският човек попада в обстоятелства, които рядко тегнат на хората, несвързани с висшето общество. Затова расото е най-сигурното предрешване, особено ако може да се допълни с примерен и бездеен живот в уединение. „И така, ще стана духовник“ — каза си лишеният от граждански права човек, който искаше на всяка дена да възкръсне под някаква форма в обществото и да задоволи странните си като самия него страсти. Гражданската война, разпалена в Испания от конституцията през 1812 година, откри на този неуморим човек възможността да убие тайно при една засада истинския Карлос Ерера. Незаконен син на един велможа, изоставен отдавна от баща си, в неведение относно жената, на която дължеше живота си, този духовник бе натоварен с политическа мисия във Франция от крал Фердинанд VII, на когото го бе препоръчал някакъв епископ. Епископът — единственият човек, който се интересуваше от Карлос Ерера — почина по време на пътуването на това пропаднало чадо на църквата от Кадикс за Мадрид и от Мадрид за Франция. Щастлив от срещата с една толкова желана личност, и то при благоприятни обстоятелства, Жак Колен разрани гърба си, за да заличи съдбоносното клеймо, и промени лицето си с помощта на химикали. Преобразявайки се така пред трупа на духовника, преди да го унищожи, той успя да създаде някаква прилика с двойника си. За да завърши тази метаморфоза (почти така чудна, както и онази, за която става дума в арабската приказка, където остарелият вече дервиш получил способността да се вселява с вълшебни слова в тялото на младеж), каторжникът, който говореше испански, научи и латински толкова, колкото трябваше да знае един андалузки свещеник. Съхраняващ парите на затворниците от три каторги, Колен бе станал богат от сумите, поверени на честността му, която бе известна, но и насилствена: злоупотребата при такива съдружници често се заплаща със смърт от кама. Той прибави към този капитал и парите, дадени от епископа на Карлос Ерера. Преди да напусне Испания, успя да си присвои богатството на една благочестива набожна жена от Барселона, на която бе дал опрощение на греховете, обещавайки й да възстанови парите, получени от извършеното от нея убийство; то именно бе сложило началото на богатството на тази разкаяла се жена. Превърнал се в духовник и натоварен с тайна мисия, която щеше да му донесе препоръки за най-влиятелните личности в Париж, Жак Колен бе решил да не върши нищо, с което да изложи възприетия от него образ, и вече бе започнал да използува възможностите, предлагани от новия живот, когато по пътя от Ангулем за Париж срещна Люсиен. На мнимия абат се стори, че младежът може да бъде прекрасно средство за власт; той го спаси от самоубийство и му каза: „Отдайте се на един божи служител така, както човек се отдава на дявола, и пред вас ще се открият всички възможности за съвсем друга съдба. Ще заживеете като насън и най-лошото ви събуждане ще бъде смъртта, към която се стремяхте…“ Съюзът между тези двама души, които се превърнаха в едно цяло, почиваше на горното, пропито с убедителност разсъждение, а Карлос Ерера го спои между другото и с умело вплетеното съучастничество. Притежаващ дарбата да развращава, той унищожи почтеността на Люсиен, поставяйки го в жестока нужда и изваждайки го оттам, получавайки мълчаливото му съгласие за безчестни и долни постъпки, при което той все си оставаше чист, порядъчен и благороден в очите на обществото. Люсиен бе общественият блясък, в чиято сянка желаеше да живее фалшификаторът. „Аз съм авторът, ти си драматичното произведение; ако не се харесаш, мен ще освиркат“ — каза му той един ден, когато му призна по какъв светотатствен начин се бе предрешил. Карлос тръгна внимателно от признание към признание, съобразявайки безчестието на извършеното с онова, което бе постигнал у Люсиен, и с потребностите му. Ето защо Тромп-ла-Мор издаде последната си тайна едва тогава, когато парижките наслади, успехът и задоволената суета бяха предали душата и тялото на слабохарактерния поет изцяло в негова власт. Там, където някога съблазняваният от същия демон Растиняк бе устоял, Люсиен се поддаде, тъй като с него бяха действувалн по-ловко, бяха го злепоставили по-умело и го бяха завладели главно със задоволството, че си е спечелил завидно положение. Злото, представяно в поезията под формата на сатана, приложи към този женствен мъж най-привлекателните си съблазни и отначало поиска от него малко, а му даде много. Главният аргумент на Карлос бе вечната тайна, обещавана от Тартюф на Елмир. Непрекъснатите доказателства за абсолютна преданост, подобна на предаността на Сеид към Маоме, довършиха това ужасно дело и Люсиен бе завладян от Жак Колен. По това време Естер и Люсиен бяха не само изяли всички суми, поверени на пазителя на каторжническото имущество, който заради това се излагаше на опасността от страхотно разчистване на сметките, но и те самите — елегантното парижко конте, куртизанката и фалшификаторът бяха направили дългове. Точно когато Люсиен щеше да преуспее, и най-малкото камъче под краката на някой от тях можеше да стане причина да се сгромоляса невероятната сграда на това смело изградено благоденствие. На бала в Операта Растиняк бе познал Вотрен от дома Воке, но знаеше, че ако го издаде, го чака смърт, ето защо любовникът на госпожа дьо Нюсенжан и Люсиен си разменяха уж приятелски погледи, които прикриваха страха и на двамата. Ако се появеше опасност, Растиняк сигурно щеше да докара с най-голямо удоволствие колата, която би отвела Тромп-ла-Мор на ешафода. Сега всеки разбира мрачната радост, обзела Карлос при новината за любовта на барон дьо Нюсенжан, както и огромната полза, която човек като него щеше да извлече от нещастната Естер.