Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Няма да се отървем лесно от тогова — каза Блонде на Растиняк, когато Люсиен, по-хубав от всякога и възхитително облечен, влезе в салона.

— По-добре е да му станеш приятел, защото е опасен — отвърна Растиняк.

— Той ли? — запита дьо Марсе. — Аз признавам за опасни само хора, чието обществено положение е ясно, а неговото е по-скоро атакуемо! Да видим от какво живее той. Откъде е получил състоянието си? Сигурен съм, че има дългове за около шестдесет хиляди франка.

— Намерил е много богат покровител, който му желае доброто, в лицето на един испански духовник — отговори Растиняк.

— Ще се жени за по-голямата госпожица дьо Гранлийо — намеси се госпожица де Туш.

— Да, но за да осигури състояние на бъдещата си съпруга, от него искат да закупи земя с годишен доход тридесет хиляди франка, за което му е необходима сумата един милион, а тя не се намира в джоба на никой испанец — забеляза кавалерът д’Еспар.

— Скъпо е, защото Клотилд е доста грозна — каза баронесата.

Госпожа дьо Нюсенжан си позволяваше да нарича госпожица дьо Гранлийо с малкото й име, като че ли тя, която по баща бе Горио, властвуваше в това общество.

— Не — възрази дю Тийе, — дъщерята на една херцогиня никога не може да бъде грозна за нас, особено ако донесе на мъжа си титлата маркиз и дипломатически пост; най-голямата пречка обаче за тази женитба е безумната любов на госпожа дьо Серизи към Люсиен; навярно тя му дава и толкова пари.

— Не ми е чудно тогава, че Люсиен е станал толкова замислен; защото госпожа дьо Серизи сигурно няма да му даде един милион, за да се ожени той за госпожица дьо Гранлийо; няма съмнение, че той не знае как да се измъкне от това положение — добави дьо Марсе.

— Да, но госпожица дьо Гранлийо го обожава и с нейна помощ той може би ще получи по-добри условия — каза графиня дьо Монкорне.

— А какво ще направи той за сестра си и за зет си от Ангулем? — запита кавалерът д’Еспар.

— Сестра му е вече богата, тя се нарича Сешар дьо Марсак.

— Нищо, че има затруднения, все пак е много хубаво момче — рече Бианшон и стана да се ръкува с Люсиен.

— Добър ден, драги приятелю — каза Растиняк сърдечно.

Дьо Марсе поздрави хладно, и то след като изчака Люсиен да го поздрави пръв. Преди вечерята, както се шегуваха с барон дьо Нюсенжан, Деплен и Бианшон успяха да го поразпитат и решиха, че болестта му е изцяло психическа; никой не можа да открие причината, толкова изглеждаше невъзможно този голям борсов деятел да се влюби. Когато Бианшон спомена за любовта като обяснение на патологичното състояние на банкера пред Делфин дьо Нюсенжан, тя се усмихна като жена, която знае отдавна как стоят работите с мъжа й в това отношение. Но след вечерята, като слязоха в градината, приятелите на този дом заобиколиха банкера и пожелаха да си изяснят този необикновен случай, тъй като чуха твърдението на Бианшон, че Нюсенжан бил влюбен.

— Знаете ли, бароне, че много сте отслабнали? — запита го дьо Марсе. — Подозират ви, че престъпвате законите на финансистката природа.

— Никога! — отвърна баронът.

— Напротив! — възрази дьо Марсе. — Хората смеят да твърдят, че сте влюбен.

— Фярно — отвърна жално Нюсенжан. — Ас почуфстфал нешто непоснато .

— Вие, влюбен! Вие?… Въобразявате си! — възрази кавалерът д’Еспар.

— Та се флюпиш на мойта фасраст, снам, че нема ништо по-змешно, но какво та прафиш? Така е!

— В някоя жена от висшето общество ли? — запита Люсиен.

— Но само безнадеждна любов може да накара барона да отслабне толкова много, защото той има с какво да купи всички жени, които желаят или могат да се продадат — забеляза дьо Марсе.

— Ас не поснафам тас шена — отговори баронът. — И ас мога та касвам това, сащото коспоша ди Нусинген е ватре, фаф салона. То тнес ас не снаял какво тофа люпоф. Люпоф?… Ас мисля, че това сначи та отслапнеш …

— А къде срещнахте тази млада невинност? — запита Растиняк.

— Сас кола фаф полунощ, фаф Фенсенската кора .

— Как изглеждаше? — запита дьо Марсе.

— Носеше шапка от бел гас, росова рокля, без шарп, бел воал… имаше лице сафсем като от Пиплията! И очи сешто оган, цвет на лице като фаф Ориента .

— Вие сте сънували! — засмя се Люсиен.

— Това е ферно, ас спал като саклан, саштото тофа било на фръщане от мой приятел на село…

— Сама ли беше? — прекъсна дю Тийе разказа на „риса“.

— Та — отвърна баронът със страдалчески глас, — ако не са счита етин унгарски фойник отсат на колата и една кафяфа шена…