Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Люсиен като че ли я познава — викна Растиняк, тъй като улови някаква усмивка у любовника на Естер.

— Че кой ли не познава жени, готови да пресрещнат в полунощ Нюсенжан? — запита Люсиен, като се завъртя на петите си.

— Значи, не е жена, която посещава висшето общество — каза кавалерът д’Еспар, — защото иначе баронът щеше да познае лакея.

— Ас не фитял нея никате — отвърна баронът — и ето фече четиритесет тни как я търся сас полиция и фсе не намира .

— По-добре тя да ви струва няколкостотин хиляди франка, отколкото живота; на вашата възраст подобна страст е опасна, от нея може да се умре — каза Деплен.

— Та — отвърна му Нюсенжан, — храната не ми бонася, фастухат ми е небоносим. Ас отифа фаф Фенсенската кора та фитя кате сам я фитял!… Та, такаф мои шифот! Ас не мошал та се санимафа сас послетний саем: остафил на мои колеги, кои сашалили мен… Тафам етин милион, са та усная коа ти са шена и от тофа ас ште спечели, сащото не хотя фече на порсата… Питайти у дю Тийе .

— Така е — потвърди дю Тийе, — сделките го отвращават, променил се е, това е признак на умирачка.

— Приснак на люпоф — добави Нюсенжан, — са мен тофа е фсе сащо .

Наивността на този възрастен мъж, който не приличаше вече на рис и за пръв път в живота си откриваше нещо по-свято и по-възвишено от златото, трогна всички тези преситени от живота хора; едни се спогледаха усмихнати, други спряха върху него поглед, който сякаш казваше: „Един толкова силен човек да стигне дотам!…“ После, като продължаваха да обсъждат събитието, те се върнаха в салона. То наистина предизвика най-голямо учудване. Когато Люсиен й откри тайната на банкера, госпожа дьо Нюсенжан се разсмя; чул подигравките на жена си, баронът я улови за ръката, отведе я до един прозорец и й каза тихо:

— Коспожо, дали ас касал некога туми на потикрафка са фаши уфлечения, са та се потикрафате сас мене? Топрата сапрука ште помокне на мъша си, бес та се потикрафа сас неко, както брафите фие …

По описанието на стария банкер Люсиен бе познал Естер. Ядосан и без това, че се бе издал с усмивката си, той се възползува от общия разговор по време на кафето, за да изчезне.

— Какво стана с господин дьо Рюбампре? — запита баронеса дьо Нюсенжан.

— Той е верен на девиза: „Quid me continebit“ — отговори Растиняк.

— Което ще рече: „Кой може да ме задържи?“ или: „На никого не се подчинявам“ — както искате — добави дьо Марсе.

— Точно когато господин баронът говореше за своята непозната, Люсиен се поусмихна, което ме кара да смятам, че я познава — каза Орас Бианшон, без да знае каква опасност се крие в тази забележка.

„Топре!“ — каза си „рисът“.

Като всеки безнадеждно болен човек, и той приемаше всичко, което можеше да му даде надежда, затова си внуши, че трябва да нареди да следят Люсиен, но не Лушар, най-опитния търговски агент в Париж, към когото се бе обърнал преди петнадесет дни, а други хора.

Преди да отиде при Естер, Люсиен трябваше да се отбие в двореца Гранлийо и да прекара там двата часа, които превръщаха госпожица Клотилд-Фредерик дьо Гранлийо в най-щастливото момиче на квартал Сен-Жермен. Предпазливостта, характеризираща поведението на този млад кариерист, му подсказа да уведоми веднага Карлос Ерера какво впечатление е направила усмивката му, когато барон дьо Нюсенжан бе обрисувал портрета на Естер. Впрочем любовта на барона към Естер и намерението му да намеси и полицията в търсенето на неговата непозната бяха достатъчно важни обстоятелства, така че трябваше да се съобщят на човека, който бе потърсил под расото убежището, намирано някога от престъпниците в църквата. А от улица Сен-Лазар, където по това време живееше банкерът, до улица Сен-Доминик, където се намираше дворецът Гранлийо, пътят на Люсиен минаваше покрай неговия дом на кея Малаке. Той завари страшния си приятел да „пуши молитвеника си“, тоест лулата си преди лягане. Този човек, който се проявяваше по-скоро като особняк, отколкото като чужденец, се бе отказал от испанските пури, понеже ги намираше за много слаби.

— Работата става сериозна — забеляза той, когато Люсиен му разказа всичко. — Щом баронът е прибягнал до Лушар, за да търси малката, той ще се досети да пусне някого по петите ти и всичко ще се разбере. Няма да имам много време тази нощ и утре сутринта, за да подготвя картите, с които ще играя срещу тоя барон, за да му докажа преди всичко безсилието на полицията. А когато нашият „рис“ загуби всякаква надежда да намери своята овчица, заемам се да му я продам на цената, която той ще даде за нея.