Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Пред кухнята на Азѝ никоя вечеря не може да бъде добра, колкото и да е известен домакинът, който те е поканил; Карем бе приготвил вечеря като всеки неделен ден.

Люсиен сравняваше неволно Естер с Клотилд. Любовницата бе така хубава, тъй неизменно чаровна, че не бе позволила на пресищането — чудовище, разкъсващо и най-устойчивото чувство — да се приближи до него. „Колко жалко — помисли си той — да намираш жена си в две същества! От една страна, поезия, сладострастие, любов, преданост, красота, нежност…“ Естер търсеше едно-друго и като всички жени преди лягане сновеше насам-натам и от време на време се спираше, тананикайки си. Човек можеше да я помисли за колибри.

„… А от друга страна — знатно име, расовост, почести, обществено положение, държане в обществото!… И няма начин да ги обединиш в едно лице“ — продължаваше да разсъждава Люсиен.

На другия ден, като се събуди в седем часа в прекрасната спалня в розово и бяло, поетът видя, че е сам. На звъненето му дотърча чудноватата Йороп.

— Какво желае господинът?

— Естер?

— Госпожата замина в пет без четвърт. Съобразно нарежданията на господин абата получих без никакви други разноски ново лице.

— Жена ли?

— Не, господине, англичанка… от ония жени, дето работят като приходящи нощем; наредиха ни да се отнасяме с нея както с госпожа; какво желае да прави господинът с тая кобила?… Горката госпожа, как само плака, като се качваше в колата… „Няма как, налага се!… — викаше тя. — Оставих милото ми котенце, както спеше — ми викаше и си бършеше сълзите. — Йороп, ако ме беше погледнал или беше произнесъл името ми, щях да остана, та ако ще и да умра с него…“ Вижте, господине, толкова много обичам госпожата, че не й показах заместницата й, а има много камериерки, които щяха да й причинят тази мъка.

— А, значи, непознатата е тук?…

— Ама, господине, тя беше в колата, с която госпожата замина, и аз я скрих в моята стая, както ми наредиха.

— Добре ли изглежда?

— Добре, колкото може да изглежда добре една случайно взета жена; няма да й е трудно да играе ролята си, ако господинът й помогне малко — допълни Йороп и отиде да доведе мнимата Естер.

Вечерта, преди да си легне, всемогъщият банкер бе дал нарежданията си на своя лакей, който още в седем часа въведе в малкия салон, където баронът чакаше по халат и домашни пантофи, прочутия Лушар, най-умелия таен агент в търговията.

— Фие се потикрали сас мен! — отвърна той на поздрава на агента.

— Не можеше и да бъде иначе, господин барон. Аз държа на службата си и имам чест да ви кажа, че не мога да се бъркам в работи, нямащи нищо общо със задълженията ми. Какво ви бях обещал? Обещал ви бях да ви свържа с един от моите агенти, който според мен най-добре може да ви услужи. Но господин баронът знае какви граници съществуват между хората с различни професии… Когато си строите къща, не карате дърводелеца да върши работата на ключаря. Добре! Има два вида полиция: политическа и криминална. Никога хората от криминалната полиция не се бъркат в работата на политическата и vice versa. Ако вие се обърнете към началника на политическата полиция, ще му трябва разрешение, подписано от министъра, за да се заеме с вашата работа, а вие не бихте посмели да я съобщите на генералния директор на полицията. Ако някой от агентите се заеме с полицейска работа за своя сметка, той ще загуби мястото си. Освен това и криминалната полиция е също така предпазлива, както и политическата. Хората от Министерството на вътрешните работи или от Префектурата действуват само с оглед интересите на държавата или на справедливостта. Ако става дума за някакъв заговор или за престъпление, е, боже мой, тогава, разбира се, шефовете са на вашите заповеди; трябва да разберете обаче, господин барон, че те си имат друга работа, а не да се занимават с петдесетте хиляди любовни историйки на Париж. А ние пък от търговията, нашата работа е само да участвуваме при арестуването на задлъжнелите; стане ли дума за нещо друго, излагаме се ужасно, в случай че нарушим спокойствието на когото и да било. Аз ви изпратих един от моите хора, но ви казах, че не отговарям за него; наредили сте му да ви намери някаква жена в Париж и Контансон ви е измъкнал хиляда франка, без ни най-малко да се размърда. Все едно да търсиш игла в купа сено, ако трябва да намериш в Париж някаква жена, за която се знае, че ходила във Венсенската гора и чието описание съвпада с описанието на всички хубави парижанки.