Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Гонданзон (Контансон) — каза баронът — не мотал ли той та каже истината, а не та измъкне хилята франка?

— Слушайте, господин барон — отвърна Лушар, — искате ли да ми дадете хиляда екю и аз ще ви дам… ще ви продам един съвет.

— А тос савет саслушава ли хилята екю? — запита баронът.

— Не се оставям да ме измамят, господин барон — отвърна Лушар. — Вие сте влюбен, искате да откриете предмета на страстта си и съхнете като маруля без вода. Вашият лакей ми каза, че вчера у вас са идвали двама лекари, които намират състоянието ви тревожно; само аз мога да ви свържа с един изкусен човек… Дявол да го вземе, животът ви сигурно струва хиляда екю…

— Кашете ми как се касва тос искусен човек и разчитайте на моята штетрост!

Лушар взе шапката си, поклони се и тръгна да си отива.

— Тяфолски човек! — викна Нюсенжан. — Фарнете се… ето парите .

— Внимавайте — каза Лушар, преди да вземе парите, — аз ви продавам едно сведение, нищо друго. Ще ви дам името и адреса на единствения човек, който може да ви свърши работа, но той е майстор…

— Раскарай се! — викна Нюсенжан. — Само име на Варшилд здрува хилята екю, и то само ако тофа име написано на панкнота… Та тава ли хилята франка?

Лушар, дребен хитрец, който не се бе занимавал с адвокатска работа, нито с нотариална, приставска или с работа на защитник в търговски съд, погледна барона многозначително.

— За вас тези хиляда екю са нищо — каза той, — вие ще си ги възвърнете за няколко секунди на Борсата.

— Та там хилята франка! … — повтори баронът.

— Вие ще се пазарите и за златна мина! — каза Лушар и излезе.

— Ас ше получа атрес са петстотин франка — викна баронът и каза на лакея си да изпрати при него секретаря му.

Хора като Тюркаре не съществуват вече. Днес банкерът — и най-едрият, и най-дребният — проявява хитростта си в дребни неща: той се пазари за предмети на изкуството, за благотворителни дела, за любовта и би се пазарил дори с папата, за да получи опрощение на греховете си. Така, докато слушаше Лушар, Нюсенжан пресметна бързо, че тъй като Контансон е дясната ръка на агента от търговията, той сигурно знае адреса на този майстор по шпионирането. Контансон щеше да каже за петстотин франка онова, което Лушар искаше да продаде за хиляда екю. Тази бързо направена сметка доказа убедително, че макар сърцето на барона да бе обзето от любов, главата му си оставаше глава на рис.

— Фарвете при Гонданзон, косподине — каза баронът на секретаря си, — той е еспион на Лушар, таркофски акент, но фарвете сас гаприолет барзо и фетнака ми ко тофетете. Ас ше фи чакам!… Минете прес фрата на кратината. Ето фи клуч, сашто не трепфа никой та фити тос чофек при мене. Сафетете ко фаф малкиа пафилион на кратината. Клетайте та сфаршите умно моя поръчка .

Дойдоха хора да говорят по работа с Нюсенжан; той обаче очакваше Контансон, мечтаеше за Естер и си казваше, че няма да минат много дни и отново ще види жената, заради която бе изпитал непознати вълнения. Затова отпрати всички с двусмислени обещания и неопределени отговори. Контансон му се струваше най-важният човек в Париж и той поглеждаше час по час към градината. Най-после, след като нареди да затворят вратата, каза да му поднесат обеда в павилиона, намиращ се в единия ъгъл на градината. Поведението, несигурното държане на най-лукавия, най-проницателния и най-политичния парижки банкер се сториха необясними на служителите му.

— Какво му е на шефа? — запита някакъв борсов посредник един от по-главните чиновници.

— Не знаем, изглежда, че здравето му причинява тревоги; вчера госпожа баронесата е викала доктор Деплен и доктор Бианшон…

Един ден чужденци пожелали да видят Нютон точно когато давал лекарство на едно от кучетата си, на име Бюти, което, както е известно, му похабило някакъв огромен труд; Бюти била кучка и Нютон само повтарял: „Ех, Бюти, не знаеш какво си разрушила…“ Чужденците си отишли, зачитайки заниманието на големия учен. Във всички велики съществования се среща по някоя кучка Бюти. Когато маршал дьо Ришелийо отишъл да поздрави Луи XV след завземането на Маон — един от най-големите военни подвизи през XVIII век, — кралят му казал: „Знаете ли голямата новина?… Бедният Лансмат почина!“ Лансмат бил вратар, запознат с кралските интриги. Никога парижките банкери не узнаха какво дължат на Контансон. Този шпионин стана причина Нюсенжан да остави в ръцете им една огромна сделка, където печалбата бе сигурна. „Рисът“ можеше всеки ден да улучва с артилерийските снаряди на спекулата по някое богатство, но човекът се подчиняваше на повелите за щастие!