Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Секретарят на главния прокурор и директорът на затвора бяха вече излезли, за да се освободят от това зрелище.

Какво стана с оня железен организъм, при който решимостта бе равностойна по бързина на светкавичния поглед, където мисълта и действието избликваха едновременно като мълния, а нервите, закалени от три бягства от затвора и от три престоя в каторгата, бяха достигнали до металната устойчивост на нервите у дивака?

След като бъде ковано до определена степен или подложено на неколкократен натиск, желязото също бива победено; пречистени от човека и станали еднородни, непробиваемите му молекули се разпадат; и без да е стопяван, металът не притежава вече същата устойчивост. Подковачи, железари, производители на сечива — всички, които обработват непрекъснато този метал, употребяват в такъв случай думи от техния занаят: „ Желязото е накиснато!“ — казват те, като си присвояват израз, даван само при конопа, чието омекване се получава чрез накисване. И човешката душа — или ако предпочитате, утроената сила на тялото, сърцето и ума се намира в състояние, подобно на състоянието на получилото многобройни удари желязо. Тогава и с хората става както с конопа и желязото, и те стават „накиснати“. Науката, правосъдието и обществото търсят стотици причини за страшните железопътни катастрофи, вследствие на счупването на някой железен прът, за което най-ужасен пример е катастрофата при Белвю; но никой не запитва истинските познавачи на въпроса, хората, които са ковали това желязо и които до един са казвали: „Желязото беше накиснато.“ Тази опасност не може да се предвиди. Станалият ковък метал и металът, запазил устойчивостта си, имат един и същ външен вид.

В такова именно състояние изповедниците и следователите често намират големите престъпници. Страшните преживявания в наказателния съд, преживяванията на смъртния тоалет предизвикват почти винаги, дори и у най-силните натури, разстройство в нервната система. Тогава и от най-стиснатите устни се изтръгват признания; тогава и най-загрубелите сърца се превиват и — странно! — точно когато признанията вече са излишни, тази върховна слабост сваля от човека маската на невинност, с която той е измъчил Темида, защото тя е неспокойна, щом осъденият умира, без да признае вината си.

Наполеон е познал това разпадане на човешките сили на бойното поле при Ватерло!

В осем часа сутринта, когато влезе в килията, където беше Жак Колен, надзирателят на „пистолите“ го намери блед и спокоен, като човек, надвил себе си с огромно усилие на волята.

— Време е да слезете на двора — каза ключарят, — затворен сте вече три дни и ако искате да вземете чист въздух и да повървите, можете да дойдете!

Потънал в мислите си и забравил напълно себе си, Жак Колен, който се чувствуваше като празна дреха, като дрипа, не заподозря клопката, приготвена му от Биби-Люпен, нито значението, отдавано на появата му в двора. Тръгнал машинално, нещастникът измина коридора покрай килиите, направени в нишите на прекрасните сводове на двореца на френските крале, върху които се опира галерията на Сен-Луи, откъдето днес се минава, за да се отиде в различните допълнителни служби на касационния съд. Този коридор се съединява с коридора на „пистолите“ и — обстоятелство, достойно за отбелязване — килията, в която бе затворен Лувел, един от най-прочутите цареубийци, се намира в десния ъгъл, образуван от чупката на двата коридора. Под хубавия кабинет в кулата Бонбек има вита стълба, с която този мрачен коридор завършва и откъдето минават настанените в „пистоли“ или в обикновени килии затворници, за да отидат на двора.

Всички задържани в затвора, подсъдимите, които трябва да се явят пред наказателния съд, и онези, които вече са били викани пред него, с една дума, всички затворници в „Консиержри“ се разхождат в това тясно и покрито с плочки пространство по няколко часа на ден, най-вече рано сутрин през лятото. Този двор — своего рода преддверие към ешафода или към каторгата — е, от една страна, път към тях, а от друга, свързва затворите с обществото чрез тъмничаря, следователския кабинет или наказателния съд. Ето защо видът му вледенява, повече, отколкото ешафодът. Ешафодът може да се превърне в път към небето; затворнишкият двор обаче е сборище на всички земни безчестия и от него няма изход!

Той си остава един и същ, където и да се намира: в „Ла Форс“ или в Поаси, в затворите на Мьольон или в „Сент-Пелажи“. Всичко е еднакво, та чак до цвета на зидовете, до височината им или до квадратурата на двора. Ето защо романите от цикъла „Изследвания на нравите“ биха изменили на заглавието си, ако тук не бъде поместено най-точно описание на този парижки pademonium 25 25 Сборище на всички дяволи, вертеп (лат.). — Б.пр. .