Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Престъпността и лудостта имат нещо общо. Все едно е дали гледаш затворниците в двора на „Консиержри“, или лудите в градината на някоя лудница. И едните, и другите се разхождат, като се избягват взаимно и си хвърлят ако не друго, поне странни, жестоки погледи, според мислите, които ги вълнуват в момента и които никога не са нито весели, нито сериозни, защото те или се познават, или се боят едни от други. Изчакването на присъдата, угризенията на съвестта, безпокойството придават на разхождащите се в затворническия двор неспокойното и блуждаещо изражение на лудите. Само съвършените престъпници притежават увереност, наподобяваща спокойствието на почтения живот, откровеността на чистата съвест.

Тъй като човек от средните класи тук е изключение, а срамът задържа в килиите онези, които излежават някакво престъпление, обичайните посетители на двора са обикновено облечени като хора от работническата класа. Преобладават престилките, късите рубашки и кадифените куртки. Грубите или нечисти облекла, хармониращи с простите или зловещи лица и с грубиянското държане, което все пак е малко смекчено от тъжните мисли, обхванали затворниците, всичко, дори и тишината, допринася, за да бъде поразен от ужас или от отвращение редкият посетител, получил чрез връзките си рядката привилегия да проучи „Консиержри“.

Както видът на някой кабинет по анатомия, където гнусните болести са представени чрез восъчни фигури, прави попадналия в него младеж целомъдрен и му вдъхва свети и възвишени чувства, така и видът на „Консиержри“ и на двора, населен с посетители, обречени на каторга, на ешафод или на някакво опозоряващо наказание, вдъхват страх от човешкото правосъдие у хора, които може би не се боят от небесното, чийто глас говори така високо в нашата съвест; и те излизат оттам почтени за дълго време.

Тъй като затворниците, които се разхождаха, когато Жак Колен слезе в двора, ще бъдат актьори в една от главните сцени от живота на Тромп-ла-Мор, не е излишно да обрисуваме някои от главните образи в това страхотно сборище.

И тук, както навсякъде, където има събрани много хора (както например в едно училище), господствуват физическата и нравствената сила. Както в каторгите и тук престъпността е белег на аристократичност. Оня, чиято глава е в опасност, властвува над всички останали. Както може да се предполага, затворническият двор е школа по наказателно право; тук то се изучава много по-добре, отколкото на площада при Пантеона. Обичайна шега е да се повтори драмата от наказателния съд — да се избере един председател на съда, съдебни заседатели, прокурорски надзор, един адвокат и да се води съдебният процес. Този ужасен фарс се играе почти винаги при нашумели престъпления. По това време в дневния ред на наказателния съд имаше голямо наказателно дело, отвратителното убийство на господин и госпожа Крота, бивши чифликчии, родители на нотариуса Крота, които държали в къщи — както се доказа при това злополучно дело — осемстотин хиляди златни франка. Единият от авторите на това двойно убийство бе прочутият Данпон, наречен Ла Пурай, освободен каторжник, който вече пет години се изплъзваше благодарение на седем-осем различни имена и от най-старателните търсения на полицията. Гримировките на този злодей бяха така съвършени, че той изкара две годили затвор под името Делсук, един от неговите ученици, известен крадец, който никога не преминаваше границите на изправителния съд. След излизането от каторгата това бе третото убийство на Ла Пурай. Сигурната му смъртна присъда, както и предполагаемото му богатство превръщаха този обвиняем в обект на ужас и на възторг сред затворниците; защото от откраднатите суми не се намери пукната пара. Въпреки юлските събития от 1830 година още си спомняме какъв страх предизвика в Париж този смел удар, сравним по значение само с кражбата на медалите от Националната библиотека; защото жалката склонност на нашето време да превръща всичко в цифри прави едно убийство толкова по-поразяващо, колкото по-голяма е откраднатата сума.

Ла Пурай, четиридесет и пет годишен, дребничък, сух и мършав човек, с хитро лице, една от знаменитостите на трите каторги, в които бе лежал последователно още от деветнадесетгодишната си възраст, познаваше отблизо Жак Колен, ще видим защо и как. Другите каторжници, прехвърлени от преди едно денонощие от затвора „Ла Форс“ в „Консиержри“, бяха признали веднага, а и останалите в двора бяха принудени да признаят зловещото превъзходство на осъдения на ешафод приятел . Единият от тях, освободен каторжник по име Селерие, по прякор Овернеца, Дядо Рало, Льо Рульор, който в средите, наричани от каторжниците среди на големите крадци , бе известен като Фил-дьо-Соа прякор, получен от ловкостта, с която се измъкваше от опасностите на занаята, — бе един от бившите довереници на Тромп-ла-Мор.