Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Тромп-ла-Мор много подозираше Фил-дьо-Соа, че играе двойна игра, тоест че е в съвета на големите крадци и същевременно е един от хората, поддържани от полицията, и му приписваше арестуването си през 1819 година в дома Воке. (Виж романа „Дядо Горио“) Селерие, когото трябва да наричаме Фил-дьо-Соа (както и Данпон ще назоваваме Ла Пурай), чието изгнание бе на път да се анулира, се бе намесил в големи кражби, но без да пролее нито капка кръв, така че щяха да го върнат поне за още двадесет години в каторгата. Другият каторжник, на име Ригансон, образуваше с любовницата си, наричана Ла Биф, едно от най-страшните семейства сред големите крадци. Ригансон, който бе в „особени“ отношения с полицията от най-ранна възраст, имаше прякор Льо Бифон. Льо Бифон бе мъжкарят на Ла Биф, защото за големите крадци няма нищо свято. Тия диваци не зачитат нито закони, ни религия, нищо, дори и природата, над чиито свети норми те, както видяхме, издевателствуват.

Тук е необходимо да направим едно отклонение, защото излизането на Жак Колен на двора, така добре подготвената от Биби-Люпен и от следователя негова поява сред враговете му, интересните сцени, които би трябвало да последват — всичко би било недопустимо и неразбираемо, ако не се дадат някои обяснения за света на крадците и каторжниците, за законите и нравите му и най-вече за езика му, чиято страшна поетичност е наложителна в тази част на повествованието ни. И така, най-напред две думи за езика на измамниците на карти, мошениците, крадците и убийците, наречен арго , употребяван в последно време в литературата с такъв успех, че не една дума от този странен речник се е появила по розовите устни на младите жени, прозвучала е под позлатените ламперии, забавлявала е принцовете, мнозина от които са успели да се признаят за хързулнати! Може би много хора ще се учудят, но няма по-силен и по-образен от езика на този подземен свят, който, откакто съществуват империи с големи столични градове, се създава по мазетата, из вертепите, в третото подземие на обществото, което взема от драматичното изкуство живи и поразяващи изрази. Светът не е ли театър? Третото подземие е последният етаж под Операта, където са машините, механиците, рампата, привиденията и сините дяволи, изригвани от ада.

Всяка дума в този език е груб, находчив или страшен образ. Панталонът не е точно панталон; да не го обясняваме. На арго не се казва спя, а къртя . Забележете с каква сила изразява този глагол особения сън на преследваното, уморено и недоверчиво животно, наречено „крадец“, което, щом се намери на сигурно място, ляга и потъва в бездната на дълбок, необходим сън под закрилата на мощните крила на вечно бдящото над него Подозрение. Страшен сън, като на диво животно, което спи, но ушите му бдят с удвоено внимание!

В този език всичко звучи свирепо. Началните или крайни срички, а и целите думи звучат остро и правят странно впечатление. Жената е „женска“! А каква поетичност! Сламката е „пух“! Думата „полунощ“ се предава с перифразата дръпна дванадесетият час! Не ви ли побиват тръпки от нея? Почиствам коптора значи „обирам една стая“. Какво представлява думата „лягам си“ в сравнение със „сменям си кожата“. Каква жива образност! Набивам значи „ям“; как се храни преследваният?

Впрочем аргото се развива! То следва цивилизацията, върви по петите й, обогатява се с нови изрази при всяко ново изобретение. Картофите, открити и въведени от Луи XVI и Пармантие, бяха веднага приветствувани с израза свински портокали . Измислят банкнотите и каторгата ги назовава гарати по името на Гарат, касиера, който ги е подписал. Банкнотата от хиляда франка има едно име, от петстотин — друго. Очаквайте някое странно име и за банкнотите от по сто и двеста франка. През 1790 година Гийотен изнамира в интерес на човечеството машината, която разрешава всички проблеми, свързани с мъките при смъртното наказание. Каторжниците — бивши и настоящи — веднага се запознават с това изобретение, бележещо монархичните предели на стария режим и границите на нова правда, и начаса му дават името обител „Утеши се, щеш не щеш“! Те разглеждат ъгъла, образуван от стоманения нож, й за да изобразят действието му, намират думата кръцна! А като си помислим, че каторгата се нарича ливада! Хората, занимаващи се с езикознание, наистина трябва да се възхитят от създадените страшни слова, както би казал Шарл Нодие.

Но нека преди всичко признаем дълбоката античност на аргото! Една десета от думите му са от романски произход, друга десета част са от стария галски език на Рабле.