Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Както ще видим, и Ла Пурай обичаше страстно една жена. Фил-дьо-Соа, философ-егоист, който крадеше, за да си създаде положение, приличаше много на Пакар, фанатичния привърженик на Жак Колен, който бе избягал с Прюданс Сервиен, забогатели със седемстотин и петдесет хиляди франка. Той не бе привързан към никого, презираше жените и обичаше само себе си. Що се отнася до Бифон, както вече знаем, наричаха го така заради Ла Биф. А тези представители на върхушката от света на крадците имаха основание да искат сметка от Жак Колен за неща, доста трудни за установяване.

Човекът, у когото те бяха вложили парите си, знаеше единствен колко от съдружниците му бяха останали живи и колко пари има всеки. Особено голямата смъртност сред доверителите бе влязла в сметките на Тромп-ла-Мор, когато реши да гепса касата в полза на Люсиен. Като се изплъзваше цели девет години от вниманието на другарите си и на полицията, Жак Колен бе почти сигурен, че ще наследи (според казаното в устава на големите крадци) две трети от доверителите си. Не би ли могъл той да представи като обяснение изплащания на суми на крадци, които бяха гилотинирани? Защото никакъв контрол не можеше да стигне този водач на големите крадци. Доверяваха му се напълно по необходимост, защото животът на преследвано животно, воден от каторжниците, включваше в отношенията на порядъчните хора от този нецивилизован свят най-голяма деликатност. От задигнатите сто хиляди екю Жак Колен можеше тогава да се отърве със стотина хиляди франка. В този момент, както видяхме, на Ла Пурай, един от доверениците на Жак Колен, му оставаха да живее само двадесет дни. Осигурен с много по-голяма сума, отколкото онази, която му пазеше неговият шеф , Ла Пурай сигурно щеше да бъде доста сговорчив.

Един от непогрешимите белези, по които директорите на затвори и техните агенти, полицията и сътрудниците й и дори следователите познават завърналите се жребци , тоест онези, които вече са яли боба на каторжниците, е това, че са свикнали със затвора; рецидивистите много естествено познават реда в него, там те са си в къщи, от нищо не се учудват.

До този момент, внимавайки да не се издаде, Жак Колен бе играл великолепно ролята си на невинен и чужденец както в „Ла Форс“, така и в „Консиержри“. Но убит от скръбта, смазан от двойната си смърт — защото през тази съдбоносна нощ бе умрял два пъти, той пак стана Жак Колен. Надзирателят остана смаян, като видя, че няма защо да обяснява на този испански духовник откъде се отива на двора. Съвършеният актьор забрави ролята си и слезе по витата стълба на кулата Бонбек като човек, свикнал с „Консиержри“.

„Биби-Люпен е прав — каза на себе си надзирателят, — този е завърнал се жребец , Жак Колен е.“

Когато Тромп-ла-Мор се показа като в рамка на вратата на кулата, затворниците, които бяха свършили вече покупките си около каменната маса, наречена „плоча на Сен-Луи“, се разпръсваха из тесния за тях двор; следователно всички едновременно и моментално забелязаха новодошлия, защото нищо не може да се сравни по бързина с точния поглед на затворниците, скупчени в двора като паяк в средата на мрежата си. Сравнението е математически точно, тъй като ограниченото от всички страни с високи и черни зидове око на затворника вижда винаги, дори без да гледа, вратата, през която влизат надзирателите, прозорците на приемната и стълбата на кулата Бонбек — единствени изходи към двора. В дълбоката изолираност, в която се намира, всичко е ново за затворника и всичко го занимава. Скуката му, сравнима с мъката на затворения в клетка тигър в зоологическата градина, удесеторява вниманието му. Не е без значение да отбележим, че Жак Колен, облечен като духовник, носеше черни панталони, черни чорапи, обуща със сребърни токи, черна жилетка и тъмнокафяв редингот, чиято кройка винаги издава свещеника, особено ако тези белези се допълват от характерното подстригване на косите. А Жак Колен носеше съвършено подходяща и извънредно естествена перука.

— Я виж! — каза Ла Пурай на Бифон. — Лош знак! Глиган! Как ли е попаднал тук?

— Това е един от триковете им , някакъв нов вид готвач (шпионин) — отговори Фил-дьо-Соа. — Преоблечен търговец на връзки (някогашната конна жандармерия), дошъл да търгува.

На арго жандармът има различни имена; ако преследва крадеца, е търговец на връзки; ако го придружава, е лястовичка от площад Грее; води ли го към гилотината, е хусар на гилотината .