Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Не събуждай подозрения срещу шефа — каза тихичко Жак Колен с прегракнал и заплашителен глас, който доста много напомняше глухото ръмжене на лъва. — Ченгетата са тук; остави ги да паднат в клопката. Разигравам комедия за един другар в крайна беда.

Това бе казано с умилението на свещеник, който се готви да върне тия нещастници в правия път, и бе придружено с поглед, чрез който Жак Колен обгърна целия двор, видя под сводовете надзирателите и ги показа подигравателно на тримата си другари.

— Няма ли тук шпиони? Опулете си зъркелите и наблюдавайте! Правете се, че не ме познавате, да вземем предпазни мерки, отнасяйте се с мене като с духовно лице или ще разоря и вас, и жените ви, и имането ви.

— Значи, ти се боиш от нас? — каза Фил-дьо-Соа. — Дошъл си да спасиш приятеля си.

— Мадлен е готов за площад Грев — каза Ла Пурай.

— Теодор ли? — едва се сдържа да не скокне и да не извика Жак Колен.

Това бе последният удар от изтезанието на този съсипан исполин.

— Ще го колят, от два месеца е осъден на смърт — повтори Ла Пурай.

Обзет от слабост, с почти подкосени крака, Жак Колен се отпусна в ръцете на тримата си другари, но запази присъствие на духа и сключи с набожно изражение ръце. Ла Пурай и Льо Бифон подхванаха почтително светотатственика Тромп-ла-Мор, а през това време Фил-дьо-Соа тичаше към дежурния надзирател на вратата, водеща към приемната.

— Достопочтеният духовник би искал да седне, дайте един стол за него.

Така ударът, подготвен от Биби-Люпен, пропадаше. Както Наполеон, чиито войници го бяха познали, тримата каторжници се подчиняваха с уважение на Тромп-ла-Мор. Две думи се бяха оказали достатъчни: „жените и парите ви“, тоест онова, до което се свеждат всички истински човешки привързаности. За тримата каторжници този залог бе белег на върховна власт, шефът все още държеше в ръцете си богатството им. Той продължаваше да бъде и в затвора всесилен и не им бе изменил, както твърдяха някои неискрени събратя. Между другото, громката слава за ловкостта и умението на шефа им разгроми любопитството на тримата каторжници, защото в затвора любопитството става единствен остен за тези похабени души. А освен това, смелото гримиране на Жак Колен, останало неоткрито дори и зад ключалките на „Консиержри“, главозамайваше тримата престъпници.

— Понеже бях в единична килия от четири дни, не знаех, че Теодор е толкова близо до обителта… — каза Жак Колен. — Дойдох, за да спася едно нещастно момче, което се обеси вчера в четири часа, а ето че се озовавам пред друго нещастие, нямам вече козове в играта!…

— Горкият ми шеф… — каза Фил-дьо-Соа.

— Ах, дяволът ме изостави! — извика Жак Колен, изтръгна се от ръцете на двамата си другари и се изправи застрашително. — Идва момент, в който хората са по-силни от нас! Щъркелът (Съдебната палата) ще ни излапа всичките!

Предупреден за прилошаването на испанския духовник, сам директорът дойде в двора, за да го наблюдава; той го накара да седне на един стол на слънце, оглеждайки всичко с опасна проницателност, която се засилва ежедневно от практиката, но се прикрива зад привидно безразличие.

— Ах, боже мой! — каза Жак Колен. — Да те изпратят сред тези хора, престъпници, убийци, утайката на обществото!… Господ обаче няма да изостави своя служител. Драги господин директоре, ще отбележа престоя си тук с милосърдни дела, които ще се помнят! Аз ще върна в правата вяра тези нещастници, те ще научат, че имат душа, че ги очаква вечен живот и че ако всичко са загубили на земята, остава им да спечелят небето, небето, което ще бъде тяхно, ако истински и искрено се разкаят.

Двадесет-тридесет затворници, притекли се на групи зад тримата страшни каторжници, чиито яростни погледи запазваха три стъпки разстояние между тях и зяпачите, чуха тези думи, произнесени с евангелско умиление.

— Тогова, господин Голт, виж него… бихме го послушали… — каза страшният Ла Пурай.

— Казаха ми, че тук имало един осъден на смърт… — продължи Жак Колен, до когото се бе изправил директорът.

— Точно сега му четат отхвърлянето на молбата за помилване — отговори господин Голт.

— Не зная какво значи това — каза наивно Жак Колен, поглеждайки около себе си.

— О, боже, колко е прост — обади се младежът, който преди малко питаше Фил-дьо-Соа за цвета на боба в каторгите.

— Значи, че днес или утре ще го покосяват! — обади се един от затворниците.

— Покосяват ли? — повтори Жак Колен, чието изражение на невинност и незнание хвърли във възторг тримата каторжници.