Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— На техния език — отговори директорът — това означава изпълнение на смъртна присъда. Щом писарят чете отговора на молбата, сигурно и палачът ще получи заповед за екзекутиране. Нещастникът непрекъснато отказва помощта на религията…

— Ах, господин директоре, тази душа трябва да бъде спасена!… — възкликна Жак Колен.

Човекът, кощунствуващ с религията, сключи ръце с израз на отчаян любовник, което на зоркия директор се стори резултат на божествено усърдие.

— Ах, господине — продължи Тромп-ла-Мор, — нека ви докажа какъв човек съм и какво мога, като ми позволите разкаянието да се разцъфти в това загрубяло сърце! Бог ме е дарил със способността да казвам някои думи, които предизвикват дълбоки промени. Мога да преломя сърцата, да ги отворя… От какво се страхувате? Наредете да ме придружат жандарми или тъмничари, както искате.

— Ще видя дали тукашният свещеник ще се съгласи да го заместите — каза господин Голт.

И директорът излезе, поразен от напълно безразличното, макар и любопитно изражение, с което каторжниците и затворниците гледаха този духовник, чийто евангелски глас придаваше очарование на френско-испанското му бръщолевене.

— Как попаднахте тук, господин абат? — обърна се младият събеседник на Фил-дьо-Соа към Жак Колен.

— О, по погрешка — отговори той, оглеждайки младежа от добро семейство. — Намериха ме в дома на една куртизанка, която току-що бяха обрали. Установи се, че се е самоубила; но авторите на кражбата, които навярно са слугите, не са още задържани.

— Та заради тази ли кражба се обеси младият човек?…

— Горкият младеж навярно не е можал да понесе мисълта, че е опозорен от несправедливото затваряне — отвърна Тромп-ла-Мор, поглеждайки към небето.

— Да — отговори младият човек, — пуснаха го на свобода, когато той се бе самоубил, какъв късмет!

— Само невинните си засичат така въображението — каза Жак Колен. — Забележете, че кражбата е била извършена в негова вреда.

— А за каква сума става дума? — запита дълбокомисленият и хитър Фил-дьо-Соа.

— За седемстотин и петдесет хиляди франка — отговори кротко Жак Колен.

Тримата каторжници се спогледаха и се оттеглиха от групата на затворниците, струпали се около мнимия духовник.

— Той е обрал мазето на момичето — каза Фил-дьо-Соа на ухото на Льо Бифон. — А нас искаха да ни изплашат за нашите монети!

— Той ще си остане шефът на големите джебчии — отговори Ла Пурай. — Парите ни не са хвръкнали .

Ла Пурай търсеше човек, на когото да се довери, затова имаше интерес Жак Колен да излезе честен. А в затвора най-много вярват на това, на което се надяват!

— Обзалагам се, че ще преметне главния прокурор и ще спаси приятеля си — каза Фил-дьо-Соа.

— Ако успее — добави Льо Бифон, — няма да го смятам съвсем за господ, но както твърдят, сигурно е изпушил лула с дявола.

— Чу ли го, като извика: „Дяволът ме изостави!“ — забеляза Фил-дьо-Соа.

— Ах — извика Ла Пурай, — да спаси главата ми, какъв живот бих си карал с моята част от парите и с откраднатото злато, което съм скрил!

— Следвай нарежданията му — каза Фил-дьо-Соа.

— Подиграваш ли се? — запита Ла Пурай, като гледаше другаря си.

— Ама че си прост, скоро ще те осъдят на смърт. Ти нямаш друга врата за отваряне, за да останеш на краката си и да похапнеш, да попийнеш, да пооткраднеш — възрази Льо Бифон, — трябва само да му подадеш гърба си.

— Добре го каза — допълни Ла Пурай, — значи, нито един от вас няма да го издаде или ще ви взема там, където отивам…

— И виж, че го направил, както ги приказва! — възкликна Фил-дьо-Соа.

И най-неподатливите за симпатия спрямо тези странни хора могат да си представят душевното състояние на Жак Колен, който се намираше между трупа на идола, обожаван от него цели пет часа през нощта, и близката смърт на бившия му другар по верига, бъдещия труп на младия корсиканец Теодор. Дори и само за да види този нещастник, той трябваше да разгърне необичайна ловкост; а да го спаси, щеше да бъде чудо! Той обаче замисляше вече нещо.

За да се разбере какво щеше да опита Жак Колен, трябва да отбележим, че убийците, крадците и изобщо населяващите каторгите, не са толкова страшни, колкото се счита. С някои редки изключения, всички тези хора са подлеци, навярно поради непрекъснатия страх, който гложди сърцата им. Тъй като способностите им са непрекъснато насочени към грабеж, а изпълнението на един обир изисква да се вложат всички жизнени сили, бърза мисъл, еднакво подвижна като тялото, и внимание, което изхабява цялата им вътрешна устойчивост, извън тези буйни прояви на волята те не проявяват много ум по същите причини, заради които певицата или танцьорът падат изтощени след някоя трудна стъпка или след някой от онези страшни дуети, каквито съвременните композитори налагат на публиката. Злосторниците са всъщност дотолкова лишени от здрав разум или потиснати от страха, че се превръщат в истински деца. Понеже са доверчиви до крайност, хващат се на въдицата и на най-простата хитрост. След като сполучат в някоя работа, изпадат в такова състояние на изнуреност, че веднага се отдават на разврат, напиват се с вино и напитки и се хвърлят яростно в обятията на жените си, та като изгубят силите и разсъдъка си, да намерят там спокойствие и забрава за престъплението. При такива положения те са във властта на полицията. Арестуват ли ги, са като слепи, загубват ума и дума и чувствуват такава потребност от надежда, че вярват на всичко, така че не съществува глупост, която да не ги накараш да извършат! Един пример ще обясни докъде стига глупостта на затворения престъпник. Наскоро Биби-Люпен получи признанията на един деветнадесетгодишен убиец, уверявайки го, че никога не екзекутират малолетни. Прехвърлили момчето в „Консиержри“, за да бъде съдено, а когато молбата му за милост била отхвърлена, страшният агент отишъл да го види.