Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Под четвъртия от масивните сводове, поддържащи заседателната зала на касационния съд, има един камък, за които разправят, че служел на Сен-Луи за раздаване на помощи; в наши дни той служи за маса за разпродажба на някои храни на затворниците. Така че щом дворът бъде отворен за тях, те всички се натрупват около този камък, покрит с ракия, ром и други затворнически лакомства.

Двата първи свода от онази страна на двора, коя го е обърната към великолепната галерия във византийски стил — единствен остатък от изяществото на двореца на Сен-Луи, — са превърнати в приемна, където стават срещите между затворниците и техните адвокати и където затворниците отиват през един неописуем вход, състоящ се от два прохода, очертани от огромни пречки в третия свод. Този двоен проход прилича на временно направените с бариера места за минаване при вратите на театрите, за задържане на тълпата при голям успех на представлението. Тази приемна, която се намира в края на огромната зала на днешния вход на „Консиержри“ и се осветява откъм двора, със своеобразни наклонени отвори-улеи, бе показана наскоро на бял свят чрез прозорци, направени откъм вратичката в затвора, така че адвокатите, разговарящи с клиентите си, могат да бъдат наблюдавани. Горното нововъведение се наложи поради прекалената съблазън, упражнявана от красиви жени пред защитниците им. Не може да се предвиди докъде ще стигне нравствеността… Подобни мерки са като онези готови анализи на съвестта, при които чистото въображение се покварява пред неподозираните гнусотии. В същата приемна стават и свижданията с близки и приятели, получили от полицията разрешение да посетят затворниците, чакащи присъда или вече осъдени.

Сега става ясно какво представлява този двор за затворниците от „Консиержри“; той е тяхната градина, градина без дървета, без земя и цветя, с една дума, затворническа градина! Приемната и камъкът на Сен-Луи, на който се раздават разредените храни и напитки, съставляват едничката възможна връзка с външния свят.

Минутите, прекарани на двора, са единствените, по време на които затвореният е на въздух и заедно с други хора; другаде затворниците се събират в работилниците, но в „Консиержри“ можеш да имаш занятие само ако си в „пистола“. Тук въпросът за наказателния съд занимава всички умове, понеже се чакат следствието и присъдата. Дворът следователно представлява отвратително зрелище; човек не може да си го представи, трябва да го види или да го е видял.

Преди всичко, събралите се на площ от четиридесет на тридесет метра стотина подследствени или подсъдими не представляват най-добрата част от обществото. Всички тези клетници, които в по-голямата си част принадлежат към най-низшите класи, са зле облечени; лицата им са отвратителни, страшни; защото престъпникът, дошъл от по-висшите обществени сфери, е доста рядко изключение. Злоупотребите, фалшификациите или фалитът поради измама — единствените престъпления, които могат да доведат тук хора от доброто общество — се радват на привилегията на „пистолата“ и в такъв случай обвиняемият не напуска почти никога килията си.

Това място за разходка е обградено от хубави, здрави, възчерни зидове, от колонада, с изградени в нея килии, с укрепление откъм кея и от зарешетените „пистоли“ откъм север; то се пази от зорки тъмничари, заети да надзирават стадото пропаднали и недоверчиви един към друг престъпници и навява тъга още с разположението си; но то ви ужасява, ако попаднете под обстрела на всички тези пълни с омраза, любопитство и отчаяние погледи, ако се изправите пред тези опозорени същества. Никаква радост! Всичко е мрачно — и стените, и съвестите. Всичко крие опасност за тези клетници; те не смеят да се доверят едни на други, освен ако са свързани със зловеща като каторгата дружба, която се поражда само там. Полицейският дух, който витае над тях, отравя атмосферата и покварява всичко, дори и ръкостискането между двама затворени, които са близки. Престъпникът, срещнал тук най-добрия си приятел, не знае дали той не се е разкаял, дали, за да запази живота си, не е направил признания. Липсата на сигурност, страхът от някое ухо разваля и без това привидната свобода на двора. На затворнически жаргон ухото е доносчик, комуто уж тежи някаква неприятна история и чието пословично умение се състои в това да бъде взет за приятел . Думата приятел означава на таен език „прочут крадец“, съвършен крадец, който отдавна е скъсал с обществото и иска да бъде крадец за цял живот, но да остане въпреки всичко верен на законите на висшето разбойническо съсловие .