Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

На свой ред надзирателят и лекарят, които отдавна нищо не можеше вече да изненада, останаха смаяни.

Влезе господин Голт с писмото на Люсиен в ръка. При вида на директора смазаният от силния изблик на скръб Жак Колен като че ли се успокои.

— Ето едно писмо за вас, което господин главният прокурор ми възложи да ви предам неразпечатано — подчерта господин Голт.

— От Люсиен ли е?… — запита Жак Колен.

— Да, господине.

— Но нали този младеж?…

— Мъртъв — довърши директорът. — Дори и господин докторът да беше тук, за нещастие щеше да е много късно… Младият човек почина там… в една „пистола“…

— Мога ли да го видя? — запита плахо Жак Колен. — Ще позволите ли на един баща да оплаче сина си?

— Ако искате, можете да вземете неговата килия, защото имам заповед да ви прехвърля в „пистолата“. Снето е нареждането да ви държим изолиран, господине.

Безизразните очи на затворника преминаваха бавно от директора към лекаря; Жак Колен ги разпитваше мълком, мислейки, че тук има някаква клопка, и се колебаеше да излезе.

— Ако искате да видите трупа, нямате време за губене — каза му лекарят, — тази нощ трябва да го вдигнат оттук…

— Ако имате деца, господа — каза Жак Колен, — ще разберете затъпяването ми, едва проумявам нещо… За мен този удар е по-силен от смъртта, но вие не можете да знаете какво искам да кажа… Ако имате деца, вие сте само бащи… а аз съм и майка!… Аз… аз полудявам… усещам това…

Ако се мине през коридорите, чиито неумолими врати се отварят само пред директора, може за кратко време да се стигне от единичните килии до „пистолата“. Между тези два реда помещения има подземен коридор, образуван от два дебели зида, опора на свода, върху който е Търговската галерия на Съдебната палата. Така че Жак Колен, хванат под ръка от надзирателя, воден от директора и следван от лекаря, стигна за няколко минути в килията на Люсиен, положен в леглото.

Като го видя, Жак Колен падна върху тялото му и се вкопчи в него с такава отчаяна прегръдка, изпълнена със сила и страст, че тримата присъствуващи потръпнаха.

— Ето ви пример за това, за което ви говорих — каза докторът на директора на затвора. — Гледайте!… Този човек може да смачка трупа като глина, а знаете ли какво значи мъртвец… все едно камък…

— Оставете ме тук!… — промълви Жак Колен с гаснещ глас. — Не ми остава много време да го гледам, ще ми го вземат за…

Той се спря пред думата погребение .

— Ще ми позволите да запазя нещо от скъпото си дете!… Бъдете така добър, господине, отрежете ми няколко кичура от косите му, аз няма да мога — обърна се той към доктор Льобрьон.

— Наистина му е син! — каза лекарят.

— Мислите ли? — отвърна директорът дълбокомислено, поради което лекарят изпадна за кратко време в дълбоко недоумение.

Директорът нареди на надзирателя да остави затворника в тази килия и преди да са дошли да вдигнат тялото, да отреже няколко кичура от косата на покойника за човека, който се наричаше негов баща.

През май в пет часа и половина не е трудно да се чете в „Консиержри“ въпреки железните пречки и решетката на прозорците. Така Жак Колен, който продължаваше да държи ръката на Люсиен, прочете онова страшно писмо.

Не познавам човек, който да може да държи десет минути парче лед, като го стиска в шепата си. Студът се предава на жизнените източници със смъртоносна скорост. Но действието на този проникващ като отрова страшен студ едва може да се сравни с въздействието, което упражнява върху душата вкочанената и ледена ръка на мъртвец, ако я държите и стискате така. Тогава смъртта заговорва на живота, тя му издава скритите си тайни, убиващи много чувства, защото нима смяната на едно чувство не означава смърт?

Като препрочетем заедно с Жак Колен писмото на Люсиен, неговите заветни думи ще се откроят такива, каквито бяха за този човек — истинска чаша с отрова.

„До абат Карлос Ерера.

Мой скъпи абате, от вас съм видял само добро, а ви предадох. Тази неволна неблагодарност ме убива, затова, когато четете тези редове, аз няма да бъда вече жив; няма да ви има при мен, за да ме спасите.

Вие ми предоставихте изцяло правото да ви погубя и да ви захвърля на земята като остатък от пура, ако от това бих имал някаква полза; аз обаче не използувах умно това право. За да се измъкне от затруднение, подмамен от един ловък въпрос на съдия-следователя, вашият духовен син, оня, на когото гледахте като на ваше дете, се нареди на страната на хората, които искат да ви убият на всяка цена с желанието да накарат света да повярва в идентичността, която за мен е невъзможна, между вас и някакъв френски злодей. Това е всичко.