Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Във върховния час на раздялата между човек с вашата сила и мен, от когото вие пожелахте да направите голяма личност, каквато аз не съумях да стана, не би трябвало да се разменят глупости. Вие пожелахте да направите от мен силен и известен човек, а ме хвърлихте в бездната на самоубийството, това е. Много отдавна вече виждах как ми се завива свят.

Както вие казвахте понякога, има хора, произлезли от Каин, и други — от Авел. В голямата драма на човечеството Каин въплъщава съпротивата. Вие произлизате от Адам по тази именно линия, на нея дяволът е продължил да вдъхва от своя огън и първата искрица от него е била хвърлена върху Ева. Сред демоните, родени от тази връзка, от време на време има и такива, които са страшни, с невероятни организми, съсредоточаващи всичките човешки сили, подобни на онези необуздани зверове в пустинята, чието съществуване се нуждае от огромните пространства, в които те живеят. Тези хора са опасни за обществото, както лъвовете биха били опасни за Нормандия: те се нуждаят от пасбища, разкъсват простаците и ядат парите на глупците; тяхната игра е тъй опасна, че в края на краищата убиват незначителното куче, което са превърнали в свой другар, в свой идол. Ако бог пожелае, тези странни същества биват Мойсей, Атила, Карл Велики, Мохамед или Наполеон; но остави ли той да ръждясат тези исполински негови оръдия на океанското дъно на едно поколение, те се превръщат в Пугачов, Робеспиер, Лувел или абат Карлос Ерера. Надарени с огромна власт над по-неукрепналите, те ги привличат и смачкват. По естеството си това е нещо голямо и велико. То е като отровно и ярко обагрено растение — омая за децата в гората. То е поезия на злото. Хора като вас трябва да живеят в пещери и да не излизат оттам. Ти ме накара да водя исполинско съществуване и аз взех своя дял от живота. Ето защо вече мога да измъкна главата си от гордиевия възел на твоите съображения, за да я сложа в примката на вратовръзката си.

За да поправя грешката си, предавам на главния прокурор, че се отричам от показанията си. Вие ще съумеете да се възползувате от този документ.

По силата на моето завещание ще ви бъдат върнати, господин абат, сумите, принадлежащи на вашия орден, с които разполагахте твърде неразумно заради мен вследствие на бащинската нежност, която ми засвидетелствувахте.

И така, сбогом, сбогом, величествен образ на злото и на покварата; ако бяхте тръгнали по правия път, вие щяхте да станете нещо повече от Хименес и от Ришельо; вие удържахте думата си; а аз отново съм онзи, който бях на брега на Шарант, когато ви разказах чаровните измами на една мечта; за нещастие не съм вече пред реката в моя роден край, където щях да удавя дребните грехове на младостта си, а пред Сена и гробът ми е една килия в «Консиержри».

Не жалете за мен: възхищението ми към вас бе равностойно на презрението ми.

Малко преди един часа след полунощ дойдоха да вдигнат тялото и завариха Жак Колен коленичил пред леглото, изпуснал на земята писмото си, както може би самоубиецът изпуска на земята пистолета, който го е убил; нещастникът обаче продължаваше да държи ръката на Люсиен в сключените си ръце и се молеше.

Като го вдигнаха, носачите се спряха за миг, защото той приличаше на някоя от коленичилите каменни фигури по гробовете от Средновековието, дело на талантливи ваятели. Този мним духовник, със светли като на тигър очи, вкаменил се в свръхестествена неподвижност, им направи такова впечатление, че го помолиха кротко да стане.

— Защо? — запита той плахо.

Безстрашният Тромп-ла-Мор бе станал безпомощен като дете.

Директорът посочи тази гледка на господин дьо Шаржбьоф и той, изпълнен с уважение към такава скръб и смятайки, че Жак Колен наистина е баща на Люсиен, му обясни нарежданията на господин дьо Гранвил за опелото и погребалното шествие и че се налага тялото да бъде пренесено в дома му на кея Малаке, където чакат свещеници за бдение през останалата част на нощта.

— Разбирам благородството на този съдебен сановник! — възкликна тъжно каторжникът. — Кажете му, господине, че той може да разчита напълно на моята признателност… Да, аз мога да му бъда много полезен… Не забравяйте да му предадете тези думи; за него те са от най-голямо значение. Ах, господине, в сърцето на човек, плакал цели седем часа над трупа на младеж като този, стават странни промени… Няма вече да го видя!…

Той обгърна Люсиен с погледа на майка, на която отнемат тялото на сина й, и падна изнемощял. Когато вдигнаха тялото на Люсиен, изстена така, че носачите побързаха да излязат.