Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Да го видя!… Да го видя!… О, господа, няма да направя нищо лошо. Но ако не искате да ме видите как умирам, оставете ме да погледам Люсиен, жив или мъртъв… А, и ти си тук, приятелю, избирай между смъртта ми и…

Тя се строполи отново на земята, после продължи:

— Ти си добър. Ще получиш обичта ми!…

— Да я изнесем ли оттук?… — запита господин дьо Бован.

— Не, да отидем в килията при Люсиен! — отговори господин дьо Гранвил, като четеше по смутения поглед на господин дьо Серизи какви намерения има.

Той вдигна графинята и я улови от едната страна, а господин дьо Бован — от другата.

— Господине — обърна се господин дьо Серизи към директора, — пазете гробно мълчание.

— Бъдете спокоен — отвърна директорът. — Решението ви е правилно. Тази жена…

— Това е съпругата ми…

— Ах, извинете, господине! Все едно, тя сигурно ще припадне, като види младия човек, и тогава ще можем да я отнесем с някоя кола…

— Точно това си мислех и аз — каза графът, — изпратете някой от хората си да кажат на моите в двора Арле да чакат на входа, само моята кола е там…

— Ние ще успеем да го спасим — казваше графинята, която крачеше така смело и енергично, че смая съпровождащите я. — Има начин да се възвърне животът…

И тя увличаше със себе си двамата висши съдебни служители и викаше на надзирателя:

— Хайде де, вървете по-бързо, една секунда струва живота на трима души!

Когато отвориха вратата на килията и графинята видя увисналия Люсиен така, като че ли дрехите му бяха сложени на закачалка, тя се хвърли към него да го прегърне, но падна на плочите с писък, приглушен от някакво изхъркване. След пет минути я отнесоха в дома й с помощта на графа, полегнала на една възглавница; мъжът й стоеше на колене до нея. Граф дьо Бован бе отишъл да потърси лекар, който да даде първа помощ на графинята.

Директорът на „Консиержри“ огледа външната решетка при входа на затвора и каза на секретаря си:

— Икономии не са правени, пречките са от ковано желязо, пробвали са ги, за всичко това е платено извънредно скъпо и все пак в тази пречка е имало шупли!…

Когато се прибра в кабинета си, главният прокурор бе принуден да даде други нареждания на секретаря си.

За щастие Масол още не бе дошъл.

Няколко секунди след излизането на господин дьо Гранвил, който побърза да отиде при господин дьо Серизи, Масол дойде при своя колега Шаржбьоф в канцеларията на главния прокурор.

— Драги приятелю — каза му младият секретар, — ако желаете да ми направите удоволствие, ще поместите това, което ще ви издиктувам, в утрешния брой на вестника си, в колоната на съдебните съобщения; вие измислете заглавието. Пишете!

И той издиктува следното:

„Установи се, че госпожица Естер сама е посегнала на живота си.

Алибито и липсата на вина у господин Люсиен дьо Рюбампре ни дават основание да съжаляваме за арестуването му, толкова повече, че точно когато следователят издаде заповед за освобождаването му, младият човек внезапно почина.“

— Не е нужно, драги ми, да ви препоръчвам най-голяма сдържаност за тази дребна услуга — добави младият стажант.

— Понеже ми правите честта да ми окажете доверие, ще си позволя да отбележа нещо — отговори Масол. — Такова съобщение ще предизвика тълкувания, обидни за правосъдието…

— Правосъдието е достатъчно силно, за да може да ги понесе — възрази младият служител в прокуратурата с горделивия тон на бъдещ магистрат, ученик на господин дьо Гранвил.

— Позволете ми все пак да се намеся, драги колега — с две изречения тази неприятност може да се избегне.

И адвокатът-журналист написа:

„Съдебните органи нямат никаква вина за това голямо нещастие. Аутопсията, която бе направена веднага след това, доказа, че смъртта се дължи на спукване на разширен кръвоносен съд в последния му стадий. Ако господин Люсиен дьо Рюбампре се е почувствувал засегнат от арестуването си, смъртта му е щяла да настъпи много по-рано. Ние обаче смятаме за разумно твърдението, че покойният млад човек не само не се е безпокоял от това, че е арестуван, но се е смеел и е казвал на хората, придружаващи го от Фонтенбло до Париж, че щом се яви пред съдията, и невинността му ще бъде доказана.“

— Нали това спасява всичко?… — запита той.

— Прав сте, драги колега.

— Утре главният прокурор ще ви изкаже благодарност — добави лукаво Масол.

Ето как най-големите събития в живота се предават чрез рубриката на малките парижки съобщения с половинчата достоверност. Това се отнася и до много други по-маловажни неща.