Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

На височината, на която се намираше, Люсиен обгръщаше с поглед описваната галерия и детайлите от стражницата, свързващи Тур дьо л’Аржан с кулата Бонбек и заострените им покриви. Люсиен остана така смаян, че от възторг забави самоубийството си. Днес явленията на халюцинацията са дотолкова приети от медицината, че този мираж на нашите чувства, тази странна способност на ума не са вече оспорвани. Под напора на някакво усещане, превърнало се поради силата си в натрапчива идея, човек може да изпадне в състояние, каквото предизвикват опиумът, хашишът и азотният окис. Тогава се явяват видения и призраци, мечтите приемат форма, унищожените предмети оживяват в първоначалния си вид. Онова, което в съзнанието е било само мисъл, се превръща в одухотворено същество или в живо творение. Науката днес смята, че под напора на чувства, стигнали връхната си точка, мозъкът се напълва с кръв и този именно прилив предизвиква страхотните игри на въображението в будно състояние, до такава степен хората не искат да приемат мисълта като жива и творческа сила. (Виж „Луи Ламбер“ във „Философски етюди“.) Люсиен видя Палатата в цялата й първична красота. Колоните бяха стройни, нови и красиви. Жилището на Сен-Луи се показа, каквото е било някога, и той се възхити от вавилонските му размери и от източните игри на въображението. Възприе тази величава гледка като поетично сбогуване с творбите на цивилизацията. Започвайки приготовленията си за смъртта, той се запита как може това великолепие да бъде неизвестно в Париж. В него живееха двама души — единият бе Люсиен — поетът, тръгнал на разходка през Средновековието под аркадите и куличките на Сен-Луи, а другият Люсиен подготвяше самоубийството си.

Точно когато господин дьо Гранвил даде нарежданията си на младия секретар, влезе директорът на „Консиержри“; изразът на лицето му бе такъв, че главният прокурор почувствува — станало е нещастие.

— Срещнахте ли господин Камюзо? — запита той.

— Не, господине — отговори директорът. — Писарят му Кокар ми каза да извадя абат Карлос от единичната килия и да пусна на свобода господин дьо Рюбампре, но вече е много късно.

— Боже мой! Какво се е случило?

— Ето ви плик с писма за вас, които ще ви дадат обяснения за станалото нещастие — каза директорът. — Надзирателят на двора чул шум от счупени стъкла в „пистолата“, а съседът на господин Люсиен надал силни викове, защото чул агонията на този нещастен младеж. Надзирателят се върна пребледнял от гледката, арестуваният се обесил на прозореца с връзката си…

Макар директорът да говореше тихо, страшният писък на госпожа дьо Серизи доказа, че във върховни обстоятелства органите ни притежават необозрима чувствителност. Графинята бе чула или отгатнала всичко и преди господин дьо Гранвил да успее да се обърне, преди господин дьо Серизи или господин дьо Бован да успеят да я спрат, тя полетя като стрела през вратата и стигна до Търговската галерия, откъдето се спусна към стълбата, която извежда на улица Барийори.

Някакъв адвокат тъкмо оставяше тогата си на вратата на едно от дюкянчетата, които от толкова години задръстваха тази галерия, където се продаваха обувки и се вземаха под наем адвокатски тоги.

Графинята го запита как да отиде в „Консиержри“.

— Слезте оттук и завийте наляво, входът е откъм кея Де-з-Орлож, първата аркада.

— Тази жена е луда… — рече търговката — би трябвало да видим къде отива.

Никой не можеше да стигне Леонтин, тя летеше. Само лекар би могъл да обясни как тези бездейни светски жени намират в критични моменти такива сили. Графинята се втурна през аркадата към входното гише така стремително, че часовоят не я видя, като влезе. Тя се отпусна като перо, тласкано от вихри, до решетката и раздруса железните пръчки в такова изстъпление, че измъкна пречката, която бе хванала, заби двете парчета в гърдите си, от които бликна кръв, и падна, като викаше: „Отворете! Отворете!“ с глас, който смрази надзирателите.

Ключарят се притече.

— Отворете, изпрати ме главният прокурор да спася мъртвия!…

Докато графинята обикаляше по улица Барийори и кея Де-з-Орлож, господин дьо Гранвил и господин дьо Серизи, които бяха отгатнали намеренията й, слязоха в „Консиержри“ през Палатата; но въпреки бързината, те пристигнаха в момента, когато тя припадна при първата решетка и я вдигнаха жандармите, слезли от стражницата. Като видяха директора на „Консиержри“, те отвориха вратата и пренесоха графинята в канцеларията; тя обаче скочи на крака и падна на колене със сключени ръце.