Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Да, кариерата ми е свършена. Ще си остана за дял живот прост съдия-следовател в департаментския съд. Още преди тази съдбоносна развръзка господин дьо Гранвил беше много недоволен от обрата, който бе взело следствието: но думите му към нашия председател ми доказват, че докато господин дьо Гранвил е главен прокурор, аз никога няма да напредна!

Да напреднеш! Ето я страшната дума, мисълта, която в наши дни превръща висшия съдебен служител в чиновник.

Някога магистратът постигаше без бавене онова, което му се полагаше. Три или четири председателски шапки бяха достатъчни за стремежите във всеки парламент. Службата съветник задоволяваше хора като дьо Брос или като Моле в Дижон, както и в Париж. Тъй като сама по себе си тя бе вече цяло състояние, за да бъде носена както подобава, изискваше и голямо богатство. В Париж, извън парламента, хората от съдийското съсловие можеха да се домогват само до три по-високи длъжности: върховен контрол, пазител на държавния печат и канцлер. В по-низшите сфери, след парламентите, един прокурор в наказателен съд се смяташе доста важна личност и бе щастлив, ако остане през целия си живот на това място. Сравнете положението на един съветник в кралския съд в Париж през 1829 година, който няма друго състояние освен заплатата си, с положението на съветника в парламента през 1729 година! Разликата е голяма! Днес парите са повсеместна обществена гаранция, съдебните служители са освободени от задължението да притежават както някога голямо богатство; така че като депутати или перове на Франция те трупат едно след друго длъжности като съдебни служители, стават и съдии, и законодатели и търсят да извлекат полза от други обществени положения, а не от онези, от които би трябвало да дойде целият им авторитет.

С една дума, съдийското съсловие гледа да се отличи, като напредва, както това става във войската или в администрацията.

Макар че не накърнява независимостта на съдебния, служител, този стремеж е преизвестен и съвсем естествен, а и последиците му са съвсем очевидни, така че съдийството не губи значението си пред общественото мнение. Заплатата, давана от държавата, превръща свещеника и съдията в чиновници. Повишенията, които могат да се получават, развиват честолюбието; честолюбието поражда угодническо отношение към властта, а днешното равенство поставя подсъдния и съдника на една и съща обществена плоскост. Така че през XIX век, когато се смята, че сме напреднали във всяко отношение, двата стълба, на който и да било обществен ред, религията и правосъдието, са се омаловажили.

— А защо да не напреднеш? — запита Амели Камюзо.

Тя погледна мъжа си подигравателно, чувствувайки, че е необходимо да вдъхне енергия на човека, в когото бе вложила честолюбието си и на който свиреше като на инструмент.

— Защо се отчайваш? — продължи тя с движение, предаващо прекрасно безгрижното й отношение към смъртта на арестувания. — Това самоубийство ще ощастливи двете жени — врагове на Люсиен, госпожа д’Еспар и братовчедка й, графиня Шатле. Госпожа д’Еспар е в отлични отношения с пазителя на държавния печат; чрез нея ти можеш да получиш аудиенция от негова светлост, на която ще разкриеш тайната на тази история. А щом министърът на правосъдието е твой защитник, какво има да се страхуваш от твоя председател и от главния прокурор?

— Ами господин и госпожа дьо Серизи?… — извика нещастният съдия. — Пак ти казвам, че госпожа дьо Серизи е луда! Казват, че е полудяла по моя вина!

— Е, безразсъдни съднико, ами щом като е луда, тя не може да ти навреди! — разсмя се госпожа Камюзо. — Хайде, разкажи какво стана днес!

— Боже мой — отговори Камюзо, — точно когато бях накарал оня нещастен младеж да си признае всичко и когато той заяви, че мнимият испански свещеник наистина е Жак Колен, херцогиня дьо Мофриньоз и госпожа дьо Серизи ми изпратиха чрез камериера една бележка, с която ме молеха да не го подлагам на разпит. А всичко бе вече свършено…

— Ти, значи, съвсем си загубил ума си! — каза Амели. — Щом си сигурен в твоя секретар, можел си спокойно да върнеш Люсиен, умело да го успокоиш и да поправиш протокола!

— Ами и ти си като госпожа дьо Серизи, вземаш на подбив правосъдието! — каза Камюзо, който не бе способен да се подиграва с професията си. — Госпожа дьо Серизи взе протоколите и ги хвърли в огъня!

— Това се казва жена! Браво!

— Госпожа дьо Серизи ми каза, че по-скоро ще вдигне във въздуха Съдебната палата, отколкото да остави един младеж, който се е ползувал от благоволението на херцогиня дьо Мофриньоз и от нейното благоволение да бъде поставен на подсъдимата скамейка в наказателния съд редом с един каторжник!…