Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Ах, какво щастие! — развика се Камюзо. — Главата ми е така забъркана, че не си спомнях вече за това обстоятелство. Заповедта за прехвърлянето на Жак Колен в „пистолата“ бе отнесена от Кокар на господин Голт, директора на „Консиержри“. А благодарение на Биби-Люпен — врага на Жак Колен — от „Ла Форс“ са прехвърлили в „Консиержри“ трима затворници, които го познават; ако той слезе утре сутрин в двора на затвора, очакваме страшни сцени…

— Защо?

— Жак Колен, мила моя, е държал в себе си парите на каторжниците, а това са значителни суми; казват, че ги бил изразходвал, за да поддържа разкошния живот на покойния Люсиен и сега ще му поискат сметка. Биби-Люпен ми поясни, че това ще бъде истинска касапница, която ще предизвика намесата на надзирателите и тайната ще бъде разкрита. Отнася се до живота на Жак Колен. Така че, като отида рано утре в Палатата, ще мога да направя и протокола за самоличността му.

— Ах, да можеха неговите упълномощители да те отърват от него! Тогава на тебе ще гледат като на много способен човек! Не отивай при господин дьо Гранвил, изчакай го в прокуратурата с това страшно оръжие! То е като заредено оръдие, насочено към трите най-важни семейства в кралския двор и сред перовете. Бъди смел, предложи на господин дьо Гранвил да се отървете от Жак Колен, като го прехвърлите в „Ла Форс“, където каторжниците знаят как да се справят с предателите. Аз пък ще отида при херцогиня дьо Мофриньоз, която ще ме заведе у Гранлийо. Може би ще видя и господин дьо Серизи. Остави на мене да вдигна навсякъде тревога. Да се уговорим само да ми изпратиш една бележчица, за да знам дали испанският духовник съдебно е признат, че е Жак Колен. Нареди така, че да можеш да излезеш от Палатата в два часа, аз вече ще съм ти издействувала частна аудиенция при пазителя на държавния печат; може би и той ще бъде при маркиза д’Еспар.

Камюзо стоеше като закован от възхищение, тъй че хитрата Амели се усмихна.

— Хайде, ела да вечеряме и се развесели! — завърши тя. — Сам виждаш, ние сме в Париж от две години, а ти си на път да станеш съветник, преди да свърши годината… А оттам, писенцето ми, до председателското място разстоянието не е голямо, само една услуга в някое политическо дело…

Тези тайни разисквания показват до каква степен делата и най-малките думички на Жак Колен, последното действуващо лице на нашия разказ, засягаха честта на семействата, сред които той бе настанил покойния си любимец.

Смъртта на Люсиен и нахлуването на графиня дьо Серизи в „Консиержри“ бяха предизвикали толкова голямо разстройство в бурмичките на машината, че директорът бе забравил да извади от карцера мнимия испански духовник.

Макар в съдебните летописи да има много такива примери, смъртта на един затворник по време на следствието е твърде рядко събитие, така че и надзирателите, и писарят, и директорът не могат да не излязат от безстрастието, с което действуват. За тях обаче голямото събитие не беше това, че един толкова красив младеж се е превърнал така бързо в труп, колкото пречката от ковано желязо на първата решетка при входа, счупена от нежните ръце на една светска жена. Ето защо, щом главният прокурор и граф Октав дьо Бован заминаха с колата на граф дьо Серизи, отвеждайки припадналата му съпруга, директорът, секретарят на съда и надзирателите се струпаха при входното гише, изпращайки същевременно господин Льобрьон, лекаря на затвора, който бе повикан да установи смъртта на Люсиен, при лекаря на мъртвите от района, където живееше нещастният млад човек.

В Париж наричат лекар на мъртвите лекаря от района, чието задължение е да отиде да провери и да установи причините за смъртта.

С отличаваща го проницателност господин дьо Гранвил бе преценил, че за честта на изложилите се семейства е необходимо да се извади смъртен акт на Люсиен в общината, към която се числеше кеят Малаке, където бе живял покойният, а той да бъде отнесен от жилището си в църквата „Сен-Жермен-де-Пре“, където щеше да стане опелото. Господин дьо Шаржбьоф, секретар на господин дьо Гранвил, получи нареждания от него в този дух. Пренасянето на Люсиен трябваше да стане през нощта. Младият секретар бе натоварен да се разбере незабавно с кметството, с енорийския свещеник и с управлението на погребалната служба. Така за целия свят Люсиен щеше да е починал на свобода, в дома си, погребалното шествие щеше да тръгне от жилището му, където приятелите му щяха да бъдат поканени за самата церемония.