Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Та твоето положение е прекрасно, Камюзо… — каза Амели, без да може да сдържи усмивката си на превъзходство.

— А, да! Прекрасно!

— Ти си изпълнил дълга си…

— Да, за нещастие, и то въпреки йезуитския съвет на господин дьо Гранвил; който ме срещна на кея Малаке…

— Тази сутрин?

— Тази сутрин!

— В колко часа?

— В девет часа.

— Ох! Камюзо! — каза Амели, като кършеше ръце. — А аз непрекъснато ти повтарям да внимаваш… Боже мой, това не е мъж, а каруца с чакъл, която влача със себе си!… Твоят главен прокурор те е изчаквал да минеш, Камюзо, той сигурно ти е дал някои препоръки.

— Ами да…

— А ти не си го разбрал! Щом като си глух, ще си останеш за цял живот съдия за следствия без последствие. Събери си сега ума и ме слушай! — затвори тя устата на мъжа си, който искаше да й възрази нещо. — Значи, смяташ, че работата е свършена?

Камюзо погледна жена си като селянин, застанал пред някой фокусник.

— Щом херцогиня дьо Мофриньоз и графиня дьо Серизи са злепоставени, те и двете трябва да ти станат покровителки — започна Амели. — Да видим сега: госпожа д’Еспар ще поиска за теб среща с пазителя на държавния печат, на когото ти ще разкажеш цялата история, а с нея той ще позабавлява краля; защото на всички владетели е приятно да познават и опакото на тъканта и да са в течение на истинските причини за събитията, които хората обсъждат зяпнали. От този момент нито главният прокурор, нито господин дьо Серизи са вече страшни…

— Жена като теб е истинско съкровище! — възкликна следователят, добил нова смелост. — В края на краищата аз разкрих тайната на Жак Колен и ще го изпратя да се оправя пред наказателния съд, аз ще разкрия и престъпленията му. В кариерата на един следовател подобен процес е победа…

— Камюзо — каза Амели, която виждаше с удоволствие как мъжът й се освобождава от нравственото и физическо униние, в което го бе хвърлило самоубийството на Люсиен дьо Рюбампре, — председателят ти казал преди малко, че си отишъл много далеч; сега пък тръгна на другаде… Пак се отклоняваш от правия път, мили мой!

Следователят остана прав и загледа изумен жена си.

— Кралят и пазителят на държавния печат може да останат много доволни, че са узнали тайната на това дело и същевременно да се разгневят, че със защитните си речи адвокати с либерални убеждения извикват пред съда важни личности като Серизи, Мофриньоз и Гранлийо, с една дума, всички, които, косвено или не, са намесени в този процес.

— Всички са вътре!… В ръцете ми са! — викна Камюзо.

Съдията стана и се заразхожда из кабинета си като Сганарел, когато търси изход от някое забъркано положение.

— Слушай, Амели! — застана той пред жена си. — Сега си спомням една наглед дребна подробност, която в моето положение е от огромно значение. Представи си, мила моя, този Жак Колен е исполин на хитростта, притворството и измамата… У него има нещо дълбоко… О! Той е… как да ти кажа?… Един вид Кромуел сред каторжниците!… Никога не съм срещал такъв престъпник, аз сам почти се хванах на думите му… Но при криминалното следствие подалият се крайчец на конеца помага да се намери кълбото, с което тръгваш из лабиринта и на най-тъмните съвести, и на най-неясните факти. Като видя, че прелиствам писмата, иззети в дома на Люсиен дьо Рюбампре, Жак Колен ги погледна като човек, който иска да види дали няма и друг пакет, и неволно направи движение на видимо задоволство. Този поглед на крадец, преценяващ някакво съкровище, движението на арестанта, който си казва: „Имам с какво да се боря“, ми изясниха сума неща. Само вие, жените, ние и затворниците можем да поместим в един-единствен поглед цели сцени, където се разкриват измами, сложни като секретни брави. Как да ти кажа, за миг се споделят цели томове подозрения! Това е нещо страшно, то е като живота и смъртта, събрани в един само поглед. Помислих си, че този юначага сигурно притежава и други писма! После хилядите други подробности на следствието ме погълнаха. Забравил бях за случилото се, защото смятах, че предстои очната ставка между двамата арестувани и по-късно ще мога да си изясня тази точка от следствието. Нека обаче да смятаме за безспорно, че Жак Колен е оставил на сигурно място, според обичаите на тези жалки хора, най-излагащите писма от кореспонденцията на красивия младеж, когото са обожавали толкова…

— И ти още трепереш, Камюзо! Ти ще станеш председател в кралския съд много по-рано, отколкото си мислех!… — извика госпожа Камюзо със светнало лице. — Да видим сега! Трябва да се държиш така, че всички да останат доволни, защото това дело е толкова важно, че могат да ти го задигнат!… Не взеха ли от Попино и не го ли дадоха на тебе онова следствие по процеса за настойничеството, делото на госпожа и господин д’Еспар! — каза тя в отговор на учуденото движение на Камюзо. — Така е, нима главният прокурор, който взема така присърце честта на господин и госпожа дьо Серизи, не може да изпрати делото в кралския съд и да назначи свой съветник за ново следствие?