Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Не жалете за мен: възхищението ми от вас бе равностойно на презрението ми.

„Декларация

Долуподписаният заявявам, че се отричам изцяло от протокола на разпита, направен днес от господин Камюзо.

Абат Карлос Ерера се наричаше обикновено мой духовен баща и аз навярно съм се измамил относно тази дума, схваната погрешно в друг смисъл от следователя.

Известно ми е, че с политическа цел и за да унищожат някои тайни, засягащи испанския двор и Тюйлери, тъмните агенти на дипломацията се опитват да представят абат Карлос Ерера за един каторжник, наречен Жак Колен; обаче абат Карлос Ерера не ми е доверявал никога друго освен усилията, които е положил, за да намери доказателства за смъртта или за съществуването на Жак Колен.

Трескавото състояние преди самоубийството придаваше на Люсиен бистрота на мисълта и бързина на ръката, позната на писателите, изпаднали в плен на творческо вдъхновение. Възбудата му бе тъй силна, че за половин час изписа четирите страници. Той ги постави в един плик, запечата го с червен восък, притисна отгоре силно пръстена си с герб и постави пакета на видно място насред пода. Наистина трудно беше да се вложи повече достойнство в двусмисленото положение, в което бе попаднал Люсиен поради множеството си безчестни постъпки: той спасяваше спомена за себе си от позор и поправяше злото, причинено на съучастника му, дотолкова, доколкото находчивостта на светския човек можеше да унищожи последиците от доверчивостта на поета.

Ако бе в някоя от единичните килии, за Люсиен щеше да бъде невъзможно да изпълни намерението си, защото тези кутийки от дялан камък имат за мебелировка само походно легло и една кофа, предназначена за естествени нужди. Там няма нито гвоздей, нито стол, нито дори малко столче. Походното легло е така здраво приковано, че не е възможно да го отместиш без усилия, които надзирателят лесно ще установи, защото шпионката на вратата е непрекъснато отворена. Освен това, когато арестуваният вдъхва опасения, наблюдава го стражар или таен агент. В „пистолата“ и в килията, където доведоха Люсиен поради вниманието, което следователят пожела да окаже на младеж от висшето парижко общество, подвижното легло, масата и столът могат да спомогнат за самоубийството, въпреки че това пак не е лесно. Люсиен имаше дълга синя копринена връзка; като се върна от следователя, той се замисли за начина, по който, волно или неволно, Пишгрю се бе самоубил. Но за да се обесиш, трябва да намериш опорна точка и пространство между себе си и пода, достатъчно голямо, така че краката да не докоснат нищо. А прозорецът на килията, който гледаше към двора, нямаше дръжки и тъй като закованите отвън железни пречки бяха далеч от Люсиен, нямаше възможност да се обеси на тях.

Ето какъв план за самоубийство се породи в изобретателния ум на Люсиен. Наклоненият отвор на прозореца не му позволяваше да погледне в двора, но той пречеше и на надзирателите да видят какво става в килията; стъклата в долната част бяха заменени с две здрави дъски, обаче във всяка половина на горната част на прозореца бяха останали малки стъкла, поддържани от напречни летвички. Ако се качеше на масата, Люсиен можеше да стигне до тази част на прозореца, да измъкне оттам две стъкла или да ги счупи, така че да има в ъгъла на едната пречка здрава опорна точка. Той смяташе да провре оттам връзката си и след като я завърже здраво, да се завърти около нея, за да я стегне около врата си, а после да блъсне с едно ритване масата далеч от себе си.

И така той доближи безшумно масата до прозореца, съблече редингота и жилетката си, после се качи без колебание на масата, за да избие стъклата над и под първата пречка. Но когато застана на масата и погледна към двора, за първи път видя наистина вълшебно зрелище. Директорът на „Консиержри“, който бе получил от господин Камюзо препоръка да се отнася с най-голямо внимание към Люсиен, бе наредил, както видяхме, да го преведат през вътрешните коридори на „Консиержри“, чийто вход е в тъмното подземие срещу Тур дьо л’Аржан; по този начин младият елегантен мъж не се бе показал пред тълпата затворници, които се разхождат в двора. Сами можем да съдим дали гледката на подобно място за разходка е от естество да развълнува дълбоко душата на един поет.

Дворът на „Консиержри“ граничи откъм кея с Тур дьо л’Аржан и кулата Бонбек, така че пространството между тях показва отлично отвън широчината му. Галерията, наречена Галерия на Сен-Луи, водеща от Търговската галерия до касационния съд и до кулата Бонбек, където казват, че още се намирал кабинетът на Сен-Луи, може да даде на любопитните представа за дължината на двора, защото има същите размери. Следователно единичните килии и „пистолите“ се намират под Търговската галерия. Ето защо Мария-Антоанета, чийто карцер е бил под сегашната единична килия, била заведена пред революционния съд, който заседавал в помещението на тържествената зала на касационния съд, по страхотна стълба, направена в дебелите стени, поддържащи Търговската галерия, през която днес никой не минава. Една от страните на двора, онази, чийто първи етаж е зает от Галерията на Сен-Луи, представлява поредица готически колони, между които архитектите от не знам коя епоха са изградили два етажа килии, за да се настанят колкото се може повече затворници, натрупали са мазилки и решетки, зазидали са капителите и средните части на колоните, както и сводовете на тази великолепна галерия. До тях води извита стълба, наречена кабинет на Сен-Луи, в самата кула Бонбек. Това оскверняване на най-величавите спомени от историята на Франция прави отвратително впечатление.