Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Не смятайте, че съм забравил какво уважение ви дължа, госпожо — каза Камюзо. — Ако например господин Попино бе натоварен с това следствие, щяхте да бъдете много по нещастна, защото той нямаше да отиде да се съветва с главния прокурор. Никой нищо нямаше да знае. Вижте, госпожо, всичко е иззето от дома на господин Люсиен, дори и писмата ви…

— О! И писмата ми!

— Ето ги, те са запечатани… — каза следователят.

Във вълнението си графинята позвъни, сякаш си беше в къщи; влезе прислужникът от канцеларията на главния прокурор.

— Донесете свещи! — каза тя.

Прислужникът запали една свещ и я сложи на камината, а през това време графинята разглеждаше писмата си, броеше ги, после ги смачкваше и ги хвърляше в огнището, след което бързо запали купчината листове, като си послужи с последното писмо, което нагъна като факла. С двата протокола в ръка Камюзо гледаше глупаво как горят писмата. Графинята, която изглеждаше заета единствено с унищожаването на доказателствата за любовта си, наблюдаваше следователя с крайчеца на окото си. Без да бърза, тя измери движенията си и с котешка пъргавина сграбчи двата протокола и ги хвърли в огъня; Камюзо ги извади оттам, но графинята се хвърли върху него и улови пламналите документи. Последва борба, по време на която Камюзо викаше:

— Госпожо! Госпожо! Вие посягате на… Госпожо…

Някакъв мъж се втурна в кабинета и графинята не можа да не изпищи, като позна граф дьо Серизи и зад него господин дьо Гранвил и господин дьо Бован. Обаче Леонтин искаше на всяка цена да спаси Люсиен, затова не пускаше страшните обгербвани листове, които държеше като с клещи, макар пламъците да бяха обгорили вече нежната й кожа.

Най-сетне Камюзо, чиито пръсти също бяха засегнати от огъня, като че ли се засрами от това положение и пусна документите; останало бе само парчето хартия в ръцете на двамата борещи се, което огънят не бе успял да обхване. Тази сцена стана за по-кратко време, отколкото е нужно, за да се прочете описанието й.

— За какво става въпрос между вас и госпожа дьо Серизи? — обърна се министърът към Камюзо.

Преди следователят да отговори, графинята подпали документите на свещта и ги хвърли върху остатъците от писмата, които огънят не бе унищожил напълно.

— Би трябвало да направя оплакване срещу госпожа графинята.

— А какво е извършила тя? — запита главният прокурор, като гледаше ту графинята, ту следователя.

— Изгорих протоколите от разпитите — отвърна със смях тази съвременна жена, толкова щастлива от постъпката си, че още не чувствуваше обгарянията по ръцете си. — Ако това е престъпление, добре! Господинът може пак да започне ужасните си драскулки.

— Така е — каза Камюзо, опитвайки се да възстанови достойнството си.

— Много хубаво, значи, всичко е наред — намеси се главният прокурор. — Обаче, скъпа графиньо, не би трябвало да си позволявате подобни волности със съдебните служители, те могат и да не обърнат внимание на това коя сте.

— Господин Камюзо се съпротивяваше храбро срещу жена, на която никой не може да устои, честта на съдийското облекло е спасена! — смееше се граф дьо Бован.

— А? Господин Камюзо се е съпротивявал?… — каза засмяно главният прокурор. — Той е много смел човек, аз не бих се решил да се противя на графинята!

Това тежко посегателство се превърна в шега на една хубава жена, на която и самият Камюзо се смееше.

Тогава главният прокурор забеляза един човек, който бе останал сериозен. Основателно изплашен от държането и изражението на граф дьо Серизи, господин дьо Гранвил го отведе настрана.

— Приятелю — каза му той на ухото, — мъката ти ме кара да престъпя за пръв и последен път в живота задълженията си.

Той позвъни; прислужникът влезе.

— Кажете на господин дьо Шаржбьоф да дойде.

Господин дьо Шаржбьоф, млад стажант-адвокат, бе секретар на главния прокурор.

— Драги господин следователю — обърна се тогава главният прокурор към Камюзо, като го отведе към прозореца, — вървете в кабинета си и възстановете заедно с писаря показанията на абат Карлос Ерера: те не са подписани от него и лесно могат да се възстановят. Утре ще направите очна ставка между този испански дипломат и господата Растиняк и Бианшон, които няма да познаят в него нашия Жак Колен. Като бъде сигурен, че ще го пуснат на свобода, тоя човек ще подпише показанията. Що се отнася до Люсиен дьо Рюбампре, освободете го още тази вечер, защото той най-малко ще говори за унищожения протокол от разпита, особено след като го смъмря. Утре вестник „Газет де Трибюно“ ще съобщи за бързото освобождаване на този млад човек. Да видим сега страда ли правосъдието от тези мерки. Ако испанецът е каторжникът, имаме хиляди начини да го хванем отново и да го съдим, защото ще изясним по дипломатически път живота му в Испания; Корантен, началникът на контраполицията, ще бъде по следите му и ние няма да го изпуснем от очи; затова отнасяйте се добре с него, не го дръжте вече в отделна килия, наредете да го сложат тази нощ в „пистола“… Можем ли да убием граф дьо Серизи, графинята и Люсиен за някаква си кражба на седемстотин и петдесет хиляди франка, която при това е недоказана и е извършена в ущърб на Люсиен? Не е ли по-добре да оставим той да загуби тази сума, но да запазим доброто му име?… Особено когато в провинението са увлечени един министър, жена му и херцогиня дьо Мофриньоз… Този млад човек е като изцапан плод, не го оставяйте да загние… Това е работа за половин час. Вървете, чакам ви. Часът е три и половина, съдиите са още тук, съобщете ми, ако успеете да получите редовна присъда за недоказаност… в противен случай Люсиен ще почака до утре сутринта.