Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

У хора, чийто характер прилича на характера на Люсиен (така добре проучен от Жак Колен), внезапните преходи от състояние на пълна отпуснатост към почти механични действия — до такава степен човешките сили са напрегнати — представляват едно от най-ярките явления на умствения живот и волята. Подобно на изчезнала изворна вода, волята се възвръща; тя влива в приготвения за действие апарат неизвестна своя съставка и тогава трупът става жив човек и се впуска, изпълнен със сили, във върховни битки.

Люсиен сложи писмото на Естер заедно с портрета, който тя му бе върнала, до сърцето си. После се поклони презрително пред господин Камюзо и тръгна с решителна стъпка по коридорите между двамата жандарми.

— Този е закоравял престъпник! — каза следователят на писаря си, за да си отмъсти за смазващото презрение на поета към него. — Помисли, че като издава съучастника си, ще се спаси.

— От двамата каторжникът е по-силният — забеляза боязливо Кокар.

— Свободен сте, Кокар — каза съдията. — Стига толкова за днес. Отпратете хората, които чакат вън, и ги предупредете да дойдат утре. Чакайте! Идете веднага при господин главния прокурор, проверете дали е още в кабинета си и ако е там, поискайте да ме приеме за малко. О, сигурно е там — продължи той, като погледна към един грозен дървен часовник, боядисан в зелено, с позлатени жилчици. — Часът е три и четвърт.

Понеже разпитите се пишат изцяло (а ние ги прочитаме толкова бързо), въпросите, както и отговорите, заемат страшно много време. Това е една от причините за забавянето на криминалните следствия и за продължителността на предварителните затвори. За дребните хорица това е разорение, за богатите — срам: за тях незабавното пускане на свобода поправя — дотолкова, доколкото може да се поправи — бедата от арестуването. Ето защо двете сцени, които вярно предадохме, отнеха цялото време, употребено от Азѝ да разчете нарежданията на господаря си, да измъкне херцогинята от будоара й и да вдъхне сили на госпожа дьо Серизи.

Камюзо, който смяташе да извлече полза за себе си от умението си като следовател, взе протоколите от двата разпита, препрочете ги и реши да ги покаже на главния прокурор, като го запита за мнението му. Тъкмо се бе отдал на тези мисли, разсилният се върна да му каже, че камериерът на графиня дьо Серизи желае непременно да говори с него. Камюзо кимна, вътре влезе един слуга, облечен като господар, погледна едно след друго към разсилния и към съдията и запита:

— На господин Камюзо ли имам честта…

— Да — отвърнаха и съдията, и разсилният.

Камюзо взе писмото, подадено му от прислужника, и прочете следното:

„В името на редица интереси, които вие, драги Камюзо, ще разберете, не разпитвайте господин дьо Рюбампре; ние ще ви донесем доказателства за неговата невинност, за да бъде той незабавно пуснат на свобода.

Д. дьо Мофриньоз, Л. дьо Серизи

П.П. «Изгорете това писмо.»“

Камюзо разбра, че е извършил огромна грешка, като е поставял уловки на Люсиен, и веднага се подчини на двете светски дами. Той запали една свещ и унищожи писмото на херцогинята. Камериерът се поклони почтително.

— Значи, госпожа дьо Серизи идва? — запита той.

— Впрягаха конете — отговори камериерът.

В тоя момент Кокар дойде да каже на господин Камюзо, че главният прокурор го чака.

Потиснат от грешката, която бе извършил в ущърб на стремежите си, но в полза на Темида, съдията, у когото седемгодишната практика бе развила хитроумието, присъщо на всеки мъж, мерил силите си като студент по право с кокетни работнички, реши да се въоръжи срещу гнева на двете знатни дами. Със свещта, на която бе унищожил писмото и която продължаваше да гори, той запечати тридесетте писъмца на херцогиня дьо Мофриньоз до Люсиен и доста обемистата кореспонденция на госпожа дьо Серизи, след което отиде при главния прокурор.

Съдебната палата представлява смесица от постройки, разположени една над друга, едни — внушителни, други — просташки; поради липсата на единство те си пречат една на друга. Чакалнята е най-голямото от всички известни помещения; обаче липсата на мебелировка в нея прави тежко впечатление. Този огромен храм на съдийството засенчва кралския съд. Освен това Търговската галерия води до две помийни ями. Вижда се едно стълбище с двойно перило, малко по-голямо от стълбището на изправителната полиция, под което се намира голяма двукрила врата. Стълбата води към наказателния съд, а вратата под нея — към втори. От дълги години престъпленията, извършени в департамента Сена, изискват две съдебни сесии. От тази страна се намират прокуратурата, адвокатските кабинети, библиотеката, кабинетите на заместник-прокурорите и на заместниците на главния прокурор. Всички тези помещения (защото трябва да си послужим с някакъв общ термин) се съединяват чрез витлообразни стълбички и мрачни коридори, които са срам за архитектурата, за Париж и за Франция. Погледната отвътре, първата от нашите върховни съдебни инстанции надминава по грозота затворите. Художникът на човешките нрави би се стъписал, ако трябва да описва отвратителния коридор, широк един метър — където чакат свидетелите на наказателния съд. А що се отнася до печката, с която се отоплява заседателната зала, тя би била позор дори за някое кафене на булевард Монпарнас.