Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Моля господин граф дьо Серизи да предаде на господин Йожен дьо Растиняк за спомен златните тоалетни прибори от моя дом.

Накрая, също за спомен, моля изпълнителя на завещанието ми да приеме като подарък моята библиотека.

Това завещание бе сложено в писмото, адресирано до граф дьо Гранвил, главен прокурор на Кралския съд в Париж, в което се казваше:

„Господин графе,

Поверявам ви моето завещание. Когато отворите това писмо, аз няма да бъда вече жив. В желанието да бъда пуснат на свобода отговорих така подло на заблуждаващите въпроси на господин Камюзо, че въпреки невинността си мога да бъда замесен в един безчестен процес. Дори да предположа, че изляза от него оправдан и неопетнен, животът ми ще стане невъзможен заради подозрителното отношение на обществото.

Моля ви предайте на абат Карлос Ерера тук приложеното писмо, без да го отворите, а на господин Камюзо — надлежно формулирания отказ, който слагам в същия плик.

Не вярвам да посегнат на печата на плик, предназначен за вас. Доверявайки ви се, аз ви казвам «сбогом», като ви изразявам за последен път моите уважения и ви моля да вярвате, че писмото ми до вас е израз на признателността ми за всичките добрини, с които сте обсипвали вашият покоен слуга

„До абат Карлос Ерера

Мой скъпи абате, от вас съм видял само добро, а ви предадох. Тази неволна неблагодарност ме убива, затова, когато четете тези редове, аз няма да бъда вече жив; няма да ви има при мен, за да ме спасите.

Вие ми предоставихте изцяло правото да ви погубя и да ви захвърля на земята като остатък от пура, ако от това бих имал някаква полза; аз обаче не използувах умно това право. За да се измъкне от затруднение, подмамен от един ловък въпрос на съдията-следовател, вашият духовен син, оня, на когото гледахте като на ваше дете, се нареди на страната на хората, които искат да ви убият на всяка цена с желанието да накарат света да повярва в идентичността, която за мен е невъзможна, между вас и някакъв френски злодей. Това е всичко.

Във върховния час на раздялата между човек с вашата сила и мен, от когото вие пожелахте да направите голяма личност, каквато аз не съумях да стана, не би трябвало да се разменят глупости. Вие пожелахте да направите от мен силен и известен човек, а ме хвърлихте в бездната на самоубийството, това е. Много отдавна вече виждах как ми се завива свят.

Както вие казвахте понякога, има хора, произлезли от Каин, и други — от Авел. В голямата драма на човечеството Каин въплъщава съпротивата. Вие произлизате от Адам по тази именно линия, на нея дяволът е продължил да вдъхва от своя огън и първата искрица от него е била хвърлена върху Ева. Сред демоните, родени от тази връзка, от време на време има и такива, които са страшни, с невероятни организми, съсредоточаващи всичките човешки сили, подобни на онези необуздани зверове в пустинята, чието съществуване се нуждае от огромните пространства, в които те живеят. Тези хора са опасни за обществото, както лъвовете биха били опасни сред Нормандия; те се нуждаят от пасбища, разкъсват простаците и ядат парите на глупците; тяхната игра е тъй опасна, че в края на краищата те убиват незначителното куче, което са превърнали в свой другар, в свой идол. Ако бог пожелае, тези странни същества биват Мойсей, Атила, Карл Велики, Мохамед или Наполеон; но остави ли той да ръждясат тези исполински негови оръдия на океанското дъно на едно поколение, те се превръщат в Пугачов, Робеспиер, Лувел или абат Карлос Ерера. Надарени с огромна власт над по-неукрепналите, те ги привличат и ги смачкват. По естеството си това е нещо голямо и велико. То е като отровно и ярко обагрено растение — омая за децата в гората. То е поезия на злото. Хора като вас трябва, да живеят в пещери и да не излизат оттам. Ти ме накара да водя исполинско съществуване и аз взех своя дял от живота. Ето защо вече мога да измъкна главата си от гордиевия възел на твоите съображения, за да я сложа в примката на вратовръзката си.

За да поправя грешката си, предавам на главния прокурор, че се отричам от показанията си. Вие ще съумеете да се възползувате от този документ.

По силата на моето завещание ще ви бъдат върнати, господин абат, сумите, принадлежащи на вашия орден, с които разполагахте твърде неразумно заради мен вследствие на бащинската нежност, която ми засвидетелствувахте.

И така, сбогом, сбогом, величествен образ на злото и на покварата; ако бяхте тръгнали по правия път, вие щяхте да станете нещо повече от Хименес и от Ришельо; вие удържахте думата си; а аз отново съм онзи, който бях на брега на Шарант, когато ви разказах чаровните измами на една мечта; за нещастие не съм вече пред реката в моя роден край, където щях да удавя дребните грехове на младостта си, а пред Сена и гробът ми е една килия в «Консиержри».