Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Камюзо поздрави и излезе, обаче госпожа дьо Серизи, която изпитваше силни болки от изгарянията, не отговори на поздрава му. Господин дьо Серизи, който беше излязъл вън от кабинета, докато главният прокурор говореше със следователя, се върна с бурканче чист восък и намаза ръцете на жена си, шепнейки на ухото й:

— Леонтин, защо дойде тук, без да ме предупредиш?

— Горкичкият! — отговори му тя на ухото. — Прости ми, като луда съм, но тази работа засяга не само мен, а и теб.

— Обичай този младеж, щом съдбата така е решила, но не показвай така любовта си пред всички — отговори нещастният съпруг.

— Хайде, скъпа графиньо — каза господин дьо Гранвил, след като поговори малко с граф Октав, — надявам се, че ще отведете господин дьо Рюбампре на вечеря у вас тази вечер.

Това полуобещание така подействува на госпожа дьо Серизи, че тя се разрида.

— Мислех, че не са ми останали вече сълзи — усмихна се тя. — Но не бихте ли могли да доведете тук господин дьо Рюбампре?

— Ще се постарая да наредя да го доведат разсилни, за да избегнем съпровождането му от стража — отвърна господин дьо Гранвил.

— Вие сте добър като дядо господ! — каза тя на главния прокурор с изблик, от който гласът й зазвуча като божествена мелодия.

„Жени като нея са прелестни, не можеш да им противостоиш!“ — каза си граф Октав.

И той се натъжи, като си спомни за своята жена. (Виж „Онорин“ в „Сцени от частния живот“.)

Излизайки оттам, господин дьо Гранвил се спря с младия Шаржбьоф, когото упъти какво да каже на Масол, един от редакторите на „Газет де Трибюно“.

Докато хубави жени, министри и висши съдебни служители съзаклятничеха как да спасят Люсиен, ето какво правеше той в „Консиержри“. Минавайки покрай входното гише, поетът каза на писаря, че господин Камюзо му разрешава да пише и поиска пера, мастило и листове. След две думи, казани на ухото на директора от секретаря на Камюзо, един от надзирателите получи веднага нареждане да му ги занесе. През краткото време, докато чакаше надзирателя да вземе и да му донесе исканите неща, горкият млад човек, комуто представата за очната ставка с Жак Колен бе непоносима, изпадна в злокобни размисли, така че мисълта за самоубийство, на която се бе вече поддал веднъж, без да успее да я осъществи, стана натрапчива. Според някои големи лекари психиатри самоубийството у известни натури е завършек на умствено разстройство, а откакто го бяха арестували, Люсиен мислеше само за това. Многократно препрочетеното писмо на Естер засили желанието му да умре, като му припомняше в същото време края на Ромео, самоубил се до Жулиета. Ето какво написа той.

„Това е моето завещание

«Консиержри», 15 май 1830 година

Долуподписаният завещавам на децата на сестра ми — госпожа Ев Шардон, съпруга на Давид Сешар, бивш печатар в Ангулем — и на господин Давид Сешар всички движими и недвижими имоти, които притежавам в деня на моята смърт, без сумите за някои отделни плащания и за дарения, за които моля да се погрижи изпълнителят на завещанието ми.

Упълномощавам господин дьо Серизи да приеме задължението и да стане изпълнител на завещанието ми.

Да се платят: 1. На абат Карлос Ерера триста хиляди франка. 2. На господин барон дьо Нюсенжан сто и четиридесет хиляди франка, които да се вземат, в случай че бъдат намерени, от откраднатите от дома на госпожица Естер седемстотин и петдесет хиляди франка.

Като наследник на госпожица Естер Гобсек, завещавам сумата седемстотин и шестдесет хиляди франка на благотворителните заведения в Париж за основаване на специален приют за проститутки, които биха желали да оставят гибелния си и порочен занаят.

Освен това завещавам на същите необходимата сума за закупуване на доживотна рента от тридесет хиляди франка с пет на сто лихва. Годишната лихва да бъде използувана на всеки шест месеца за освобождаването на затворници за дългове, до две хиляди франка. Администрацията на благотворителните заведения да подбере измежду задържаните за дългове най-достойните за това.

Моля господин дьо Серизи да отдели сумата четиридесет хиляди франка, за да се издигне паметник в източното гробище на госпожица Естер, като моля и аз да бъда погребан до нея. Гробът да бъде четвъртит като старите гробници; на хоризонтална плоча да се поставят легнали нашите две статуи от бял мрамор, с глава, положена на възглавница, със съединени и устремени към небето ръце. Да няма надгробен надпис.