Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Кабинетът на главния прокурор е в едно осмоъгълно помещение, долепено до Търговската галерия, направено сравнително отскоро (в сравнение с възрастта на Палатата) в двора, граничещ с женското отделение. Тази част от Съдебната палата е засенчена изцяло от високите и величествени постройки, съставляващи „Сент-Шапел“. Ето защо тук е мрачно и тихо.

Господин дьо Гранвил, достоен приемник на големите магистрати от стария парламент, не бе пожелал да си отиде, преди да научи нещо по-съществено по делото на Люсиен. Той очакваше нови факти от Камюзо и предизвестието на следователя го потопи в неволна замечтаност, резултат на чакането и у най-достойните хора. Той поседя така в нишата на прозореца в кабинета си, после стана, закрачи напред-назад, защото Камюзо, когото нарочно бе пресрещнал сутринта, не бе проявил голяма отзивчивост; изпитваше смътна тревога и се измъчваше. Ето защо. Естеството на службата му забраняваше да накърнява пълната самостоятелност на по-долни по чин служители, а в този процес бяха засегнати честта и общественото положение на най-добрия му приятел, един от най-разпалените му покровители, граф дьо Серизи, министър, член на частния кралски съвет, подпредседател на Държавния съвет и бъдещ канцлер на Франция (в случай че благородният старец, изпълняващ тези високи длъжности, случайно умреше). Господин дьо Серизи имаше нещастието да обожава жена си въпреки всичко и непрекъснато я закриляше. А главният прокурор разбираше отлично какъв ужасен шум ще вдигне и в обществото, и в двореца вината на човек, чието име често с присмехулство е било съчетавано с името на графинята.

„Ах — каза си той и скръсти ръце, — някога кралската власт е имала правото да обжалва делата… Нашата страст към равенство съвсем ще убие ония времена…“

Този достолепен магистрат познаваше привлекателната страна и страданията на незаконните връзки. Както видяхме, Естер и Люсиен бяха наели жилището, където Гранвил бе живял в таен брак с госпожица дьо Белфьой и откъдето един ден тя бе избягала, отвлечена от един окаяник. (Виж „Двоен брак“ в „Сцени от частния живот“.)

Точно когато главният прокурор си казваше: „Комюзо сигурно е извършил някаква глупост“, следователят почука два пъти на вратата на кабинета му.

— Я, драги Камюзо, как е делото, за което ви говорих тази сутрин?

— Зле, господни графе, четете и съдете сам!

Камюзо подаде протоколите от двата разпита на господин дьо Гранвил, който взе очилата си и отиде да ги прочете до прозореца. Четенето не продължи много.

— Вие сте изпълнили дълга си — каза главният прокурор развълнувано. — Всичко е казано и делото ще се движи по реда си… Проявили сте твърде голямо умение, за да можем да се лишим от следовател като вас…

Да беше казал: „През целия си живот ще си останете съдия-следовател“, господин дьо Гранвил нямаше да бъде по-ясен, отколкото с горната похвална фраза. Камюзо потрепера вътрешно.

— Херцогиня дьо Мофриньоз, на която съм много задължен, ме бе замолила…

— А, херцогиня дьо Мофриньоз — прекъсна го Гранвил, — наистина тя е приятелка на госпожа дьо Серизи. Виждам, че не сте се поддали на никакво влияние. Добре сте направили, ще станете голям магистрат.

Точно тогава граф Октав дьо Бован отвори вратата, без да чука, и каза на граф дьо Гранвил:

— Драги приятелю, водя ти една красива жена, която не можеше да се оправи, щеше да се загуби в нашия лабиринт…

Той държеше за ръка графиня дьо Серизи, която се луташе из Палатата вече от четвърт час.

— Вие тук, госпожо! — възкликна главният прокурор, предлагайки й собственото си кресло. — И то в какъв момент!… Това е господин Камюзо, госпожо — показа й той съдията, после се обърна към прочутия министерски оратор от времето на Реставрацията: — Бован, почакай ме при първия председател, той още е в кабинета си и аз идвам там.

Граф Октав дьо Бован разбра не само, че е излишен, но и че главният прокурор търси предлог да излезе от кабинета си.

Госпожа дьо Серизи не бе допуснала грешката да дойде в Съдебната палата с великолепната си кола със син гюрук, носещ герба на семейството й, с кочияш с ливрея и двама лакеи с къси панталони и бели копринени чорапи. Когато тръгваха, Азѝ бе внушила на двете знатни дами, че е необходимо да вземат файтона, с който тя бе пристигнала заедно с херцогинята; освен това бе накарала любовницата на Люсиен да избере облекло, равностойно на някогашната мъжка горна тъмна дреха. Графинята носеше кафяв редингот, стар черен шал и велурена шапка, на която бяха махнали цветята и бяха сложили много дебел черен воал.