Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Една от заслугите на Роайе-Колар е, че е изразил постоянното надмощие на естествените чувства над чувствата, които ни се налагат отвън, и че е поддържал каузата за силата на по-рано дадената клетва, като е твърдял например, че законът за гостоприемството трябва да свързва хората така, че да унищожава силата на служебната клетва. Той съобщи тази своя теория пред всички от френската трибуна, направи смела възхвала на хората, които съзаклятничат, доказа, че е човешко да се подчиниш по-скоро на приятелските чувства, отколкото на тираничните закони, измъкнати от обществения арсенал при едни или други обстоятелства. С една дума, че естественото право има неписани, но много по-действени закони, по-известни от законите, изковани от обществото. Люсиен току-що презря — и то в своя вреда — закона за другарството, който го задължаваше да мълчи и да остави Жак Колен сам да се защищава; вместо това той бе хвърлил върху него обвинения. А в негов интерес този човек трябваше да бъде и да си остане Карлос Ерера.

Господин Камюзо се радваше на победата си, в ръцете му бяха двама виновни, бе повалил под ръката на Темида един от любимците на модния свят и бе намерил ненамираемия Жак Колен. Щяха да го признаят за един от най-способните следователи. Ето защо той остави арестувания на спокойствие, но изучаваше мълчанието на смазания от безпокойство човек, виждаше как капките пот по разстроеното му лице се увеличават, как стават по-големи и как накрая се смесват с рукналите сълзи.

— Защо плачете, господин дьо Рюбампре? Както вече ви казах, вие сте наследник на госпожица Естер, която няма нито преки, нито непреки наследници, а ако намерим и изчезналите седемстотин и петдесет хиляди франка, останалото от нея възлиза на близо осем милиона.

Това бе последният удар за обвиняемия. Да беше се държал само десет минути, както пишеше и Жак Колен в бележката си, и Люсиен щеше да постигне всичките си въжделения! Щеше да се разплати с Жак Колен, да се раздели с него и понеже ставаше богат, щеше да се ожени за госпожица дьо Гранлийо. Нищо не доказва по-красноречиво от тази сцена силата, с която са въоръжени следователите благодарение на изолираността на арестуваните и на обстоятелството, че ги държат разделени, както и стойността на съобщението, което Азѝ бе предала на Жак Колен.

— Ах, господине — отговори Люсиен с горчивата ирония на човек, който си изгражда пиедестал от получилото окончателен облик негово нещастие, — как правилно казвате на ваш език: подлагам на разпит!… Между някогашното физическо изтезание и днешното нравствено измъчване аз лично не бих се поколебал да предпочета страданията, причинявани някога от палача. Какво искате още от мен? — добави той гордо.

— Тук само аз имам право да задавам въпроси, господине — каза подигравателно и надменно съдията в отговор на Люсиеновата горделивост.

— Можех да не ви отговарям — измърмори нещастният Люсиен, който бе възстановил напълно разсъдливостта си.

— Кокар, прочетете на подследствения протокола…

„Отново станах подследствен!“ — каза си Люсиен.

Докато писарят четеше, Люсиен взе едно решение, което го караше да бъде внимателен с господин Камюзо. Когато монотонното четене на Кокар спря, поетът потръпна като човек, заспал по време на някакъв шум, с който слухът му е привикнал, и се стресна от тишината.

— Трябва да подпишете протокола от разпита — каза следователят.

— А ще ме пуснете ли на свобода? — запита Люсиен, станал на свой ред ироничен.

— Не още — отвърна Камюзо. — Утре обаче, след очната ставка с Жак Колен, навярно ще бъдете освободен. Правосъдието трябва да разбере дали сте съучастник, или не в престъпленията, които може да е извършил този човек след бягството си от каторгата, тоест — след 1820 година. Но няма да ви държа вече изолиран. Ще напиша на директора да ви сложи в най-хубавата килия от „пистолите“.

— Ще има ли там с какво да пиша…

— Ще ви доставят всичко, каквото поискате, аз ще наредя това чрез разсилния, който ще ви придружи.

Люсиен подписа машинално протокола, подписа и допълнителните документи, подчинявайки се на поясненията на Кокар с кротостта на обречена жертва. Само една подробност ще разкрие по-добре състоянието му, отколкото и най-подробното описание. Съобщението за очната ставка с Жак Колен бе изсушило капките пот по лицето му и сухите му очи заблестяха с непоносим блясък. За светкавично кратко време той се превърна като Жак Колен в човек от камък.