Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Да.

— Знаете ли защо е развален годежът ви?

— Ни най-малко, господине.

— Защото семейство Гранлийо е изпратило един от най-уважаваните парижки адвокати за сведения при вашия зет. В Ангулем, след като говори със сестра ви и зет ви, адвокатът разбрал, че те не само са ви заели съвсем дребна сума, но и че наследството им се състои от недвижими имоти, наистина значителни, а в пари са получили едва двеста хиляди франка… Не трябва да ви се вижда чудно, че семейство като Гранлийо се отдръпва пред имотно състояние, чиито източници нямат оправдание… Ето до какво ви е довела една лъжа…

Люсиен остана смразен от това разкритие; и малкото душевна сила, която бе запазил, го напусна.

— Полицията и правосъдието узнават всичко, което ги интересува — каза Камюзо, — не забравяйте това. А сега, знаете ли кой е така нареченият Карлос Ерера? — продължи той, мислейки за бащинството, което си бе приписал Жак Колен.

— Да, господине, но много късно го научих…

— Как много късно? Изяснете се!…

— Той не е свещеник, не е и испанец, а е…

— Избягал каторжник — изрече бързо следователят.

— Да — отговори Люсиен. — Когато ми откриха злокобната му тайна, аз вече му бях задължен, а мислех, че се свързвам с почтен духовник…

— Жак Колен… — започна съдията.

— Да, Жак Колен — повтори Люсиен, — така се нарича.

— Добре. Жак Колен бе разпознат преди малко от едно лице, но той продължава да отрича самоличността си и мисля, че върши това заради вас — продължи господин Камюзо. — Питам ви знаете ли кой е този човек, за да открия и една друга измама на този самозванец.

Люсиен почувствува, като че ли нажежено желязо се забива във вътрешностите му при скритата заплаха на тази забележка.

— Не знаете ли — продължи съдията, — че за да обясни необикновената си привързаност към вас, той твърди, че е ваш баща?

— Той ли? Мой баща?… О! Господине!… Нима е казал това!

— Подозирате ли откъде са взети парите, които ви е давал? Защото, ако трябва да вярваме на писмото, което държите в ръцете си, това нещастно момиче, госпожица Естер, изглежда, ви е правило по-късно същите услуги, каквито и госпожица Корали; обаче както току-що заявихте, вие сте живели няколко години много нашироко, без да получавате нищо от нея.

— Аз пък ще запитам вас, господине, да ми кажете откъде вземат пари каторжниците!… — извика Люсиен. — Човек като Жак Колен да ми е баща!… О, горката ми майка!…

И той се разплака.

Кокар, прочетете на обвиняемия онази част от разпита на мнимия Карлос Ерера, в която той казва, че е баща на Люсиен дьо Рюбампре.

Поетът изслуша четенето така мълчаливо и сдържано, че да ти е тежко да го гледаш.

— Погубен съм! — каза той.

— Човек не се погубва по пътя на честността и истината — каза съдията.

— Но вие ще изправите Жак Колен пред наказателния съд, нали? — запита Люсиен.

— Разбира се — отговори Камюзо, който искаше да накара Люсиен да говори още. — Довършете мисълта си.

Но въпреки усилията и увещанията на следователя Люсиен не каза нищо повече. Като всички хора, роби на чувствата си, разсъдъкът му заговори твърде късно. Там е разликата между поета и деловия човек: единият се отдава на чувството, за да го възпроизведе в живи образи, и едва тогава преценява; другият чувствува и преценява едновременно. Люсиен остана потиснат, блед; той се виждаше на дъното на пропастта, където го бе запратил следователят, на чието добродушие той, поетът, се бе уловил. Бе предал не само своя благодетел, но и съучастника си, който обаче бе бранил положението и на двамата с лъвска сърцатост и с безукорно умение. Онова, което Жак Колен бе спасил с безстрашието си, умният Люсиен бе провалил с неразбирането си, без да се замисли. Безчестната лъжа, от която той се възмущаваше, служеше за прикритие на една още по-безчестна истина. Изобличен от хитроумието на следователя, ужасен от жестокото му умение и от бързите удари, които му бе нанесъл, служейки си с грешките на извадения като с куки наяве живот, за да рови из съвестта му, Люсиен стоеше пред него като животно, неулучено от топора на кланицата. Свободен и невинен при влизането си в този кабинет, за един миг той стана престъпник чрез собствените си признания. Освен това — последен невесел присмех — спокойният и безстрастен следовател бе изтъкнал пред Люсиен, че разкритията му са плод на заблуда. Камюзо мислеше за бащинството, на което се позоваваше Жак Колен, а Люсиен, който цял бе обзет от страха връзката му с един избягал каторжник да не стане достояние на обществото, бе направил по невнимание грешката на убийците на Ибикус.