Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

В тоя миг влязоха докторът и санитарят — секретарят предварително съобщи за пристигането им.

— Добър ден, господин Льобрьон — каза Камюзо на лекаря, — повиках ви да установите състоянието на този арестант. Той твърди, че са го тровили, че от завчера бил на смъртно легло, вижте има ли опасност, ако го разсъблечем и пристъпим към проверка на дамгата…

Доктор Льобрьон улови ръката на Жак Колен и полипа пулса му, накара го да си покаже езика и много внимателно го разгледа. Прегледът трая десетина минути.

— Арестуваният е прекарал тежки страдания, но сега се радва на голяма жизненост — заяви докторът.

— Тази жизненост е привидна и се дължи на нервната възбуда от особеното ми положение, господине — отвърна Жак Колен с достойнството на епископ.

— Възможно е — каза господин Льобрьон.

По един знак на следователя подследственият бе съблечен, оставиха панталоните му, но му свалиха всички останали дрехи, дори и ризата; и тогава се възхитиха от косматото му тяло, издаващо циклоповска сила. Без да има същите размери, той напомняше статуята на Херкулес от Неапол.

— За какво предназначава природата мъже с такова телосложение? — обърна се лекарят към Камюзо.

Разсилният се върна с нещо като бухалка от абаносово дърво, която от незапомнени времена е атрибут на тяхната длъжност и се нарича „палка“; той тупна няколко пъти с нея по мястото, където палачът слага съдбоносните букви. Появиха се седемнадесет трапчинки на най-различни места; но въпреки вниманието, с което бе огледан гърбът, никаква следа от букви не бе открита. Разсилният само забеляза, че чертичката на буквата „т“ е отбелязана между две дупчици, разстоянието между които е дълго колкото нея, от едната завъртулка до другата, и че една трета трапчинка отбелязва крайната точка на отвесната черта.

— И все пак не е много ясно — каза Камюзо, виждайки съмнението, изписано по лицето на лекаря на „Консиержри“.

Карлос поиска да повторят проверката по другото рамо и по средата на гърба. Появиха се още петнадесетина белези, които лекарят огледа по молба на Карлос; той заяви, че гърбът така дълбоко е набразден от рани, че дори и да е имало дагма, тя не би могла да се появи.

Точно тогава влезе един прислужник от канцеларията на Полицейската префектура, подаде на господин Камюзо някакво писмо и зачака отговор. Като го прочете, съдията поговори с Кокар, но така тихо на ухото, че никой нищо не можа да чуе. Обаче по един поглед, хвърлен на Камюзо, Жак Колен отгатна, че някакво сведение за него е предадено чрез префекта на полицията.

„Приятелят на Пейрад продължава да върви по петите ми — помисли той. — Ако знаех кой е, щях и от него да се отърва както от Контансон. Дали ще мога да видя пак Азѝ?…“

Съдията подписа бележката, написана от Кокар, сложи я в плик и я подаде на прислужника от службата на пълномощниците.

Тази служба е необходим помощник на правосъдието. Оглавявана от полицейския комисар ad hoc 23 23 Назначен специално за това (лат.). — Б.пр. , тя е съставена от полицейски чиновници, които с помощта на полицейските комисари на всеки квартал извършват претърсванията и дори арестуването на лица, заподозрени в съучастничество в престъпления или в закононарушения. Тези пълномощници на съдебната власт спестяват на следователите, натоварени с някакво следствие, скъпоценно време.

По знак на съдията господин Льобрьон и санитарят облякоха подследствения и излязоха заедно с разсилния. Камюзо седна отново пред бюрото си и започна да си играе с перото.

— Вие имате някаква леля — каза той изведнъж на Жак Колен.

— Леля ли? — отвърна учудено дон Карлос Ерера. — Но, господине, аз нямам никакви роднини, аз съм незаконен син на покойния херцог д’Осуна…

В себе си той си казваше: „Доближават ме!“ — намек за играта на криеница, която впрочем е детско представяне на страхотната борба между правосъдието и престъпника.

— Да! — отвърна Камюзо. — Така е, имате леля, госпожица Жаклин Колен, която сте настанили под странното име „Азѝ“ при госпожица Естер.

Жак Колен направи едно нехайно движение с рамената, съответствуващо напълно на заинтересованото му изражение, с което слушаше думите на съдията, който пък го гледаше с подигравателно внимание.

— Внимавайте — продължи Камюзо. — Изслушайте ме хубаво.

— Слушам ви, господине.