Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Както е известно, истинската любов е безмилостна. Откритието, че съществува и една Естер, бе последвано от онези гневни разриви, при които женската ярост стига до убийство; после настъпи периодът на компромисите, на които истинското чувство се отдава с толкова голяма радост. Ето защо от един месец насам графинята бе готова да даде десет години от живота си стига само да може да вижда Люсиен една седмица. Тя стигна най-сетне дотам, че прие съперничеството на Естер, а точно тогава, когато избликна нейната нежност, се разнесе като тръба на страшния съд новината за арестуването на любимия й. Графинята едва не умря, сам мъжът й, страхувайки се от разкритията на бълнуванията й, бдеше до леглото й; от двадесет и четири часа тя живееше като с нож в сърцето. В треската си тя казваше на мъжа си: „Освободи Люсиен и аз ще живея само за теб!“

— Няма какво да въртите очи като умираща коза, както казва и госпожа херцогинята — извика ужасната Азѝ, разтърсвайки графинята за ръката. — Ако искате да го спасите, няма и минутка за губене. Той е невинен, кълна се в костите на майка ми!

— О, да, нали?… — възкликна графинята и погледна благо отвратителното женище.

— Само че — продължи Азѝ, — ако господин Камюзо го разпита лошо , с две изречения може да го направи виновен; а ако имате власт да ви се отворят вратите на „Консиержри“ и да поговорите с него, тръгвайте веднага и му предайте това листче… Гарантирам ви, че утре той ще бъде на свобода… Измъкнете го от затвора, защото вие го изпратихте там.

— Аз ли!…

— Да, вие!… Вие, светските жени, дори и когато притежавате милиони, все сте без стотинка. Когато си позволявах разкоша да се любя с младежи, джобовете им бяха пълни със злато! Забавляваше ме тяхната радост. Толкова е приятно да си любовница и майка! А вие оставяте мъжете, които обичате, да пукнат от глад, без да ви е грижа за положението им. Виж, Естер не говореше много, тя погуби душата и тялото си, но даде милиона, който искаха от нея, и това му създаде положението, в което е…

— Горкото момиче! Така, значи, е постъпила! Обичам я… — каза Леонтин.

— О, сега вече… — отвърна Азѝ с ледена ирония.

— Тя беше много красива, но сега, ангелчето ми, ти си още по-красива… а и женитбата на Люсиен с Клотилд е развалена, така че нищо не може да ги събере — каза тихичко херцогинята на Леонтин.

Въздействието от това разсъждение и преценка върху графинята бе такова, че страданието й секна; тя поглади с ръце челото си, лицето си и се подмлади.

— Хайде, миличка, пораздвижи се и бързичко!… — каза Азѝ, която видя как тя се преобрази и отгатна причината.

— Преди всичко трябва да се попречи на господин Камюзо да разпита Люсиен — забеляза госпожа дьо Мофриньоз, — можеш да му напишеш два реда, които ще изпратим в Съдебната палата с твоя камериер, Леонтин.

— Тогава да идем в къщи — каза госпожа дьо Серизи.

А ето какво ставаше в Палатата, докато покровителките на Люсиен се подчиняваха на нарежданията, написани от Жак Колен.

Стражата пренесе умиращия на един стол срещу прозореца в кабинета на господин Камюзо, който седеше в креслото си пред бюрото. Кокар бе седнал на една масичка на няколко стъпки от съдията с перо в ръка.

Разположението в следователските кабинети не е без значение и ако не е направено нарочно, трябва да се признае, че случайността се е отнесла сестрински с Темида. Следователите приличат на художниците, те се нуждаят от равномерна и несмесена светлина, която да идва от север, защото лицето на престъпниците е като картина, чието изучаване трябва да бъде достоверно. Затова почти всички следователи поставят бюрото си като Камюзо, с гръб към прозореца, така че лицето на разпитваните да бъде обърнато към светлината. След шест месеца практика всеки от тях възприема, докато трае разпитът (освен ако носи очила), разсеяно и безразлично изражение. Разкриването на престъплението, извършено от Кастел, се дължи на внезапната промяна в лицето, наблюдавано по горния начин, и причинена от някакъв въпрос, зададен съвсем неочаквано, и то точно в момента, когато, след дълги разисквания с главния прокурор, следователят щял да освободи престъпника поради липса на доказателства. Тази малка подробност може да покаже и на най-несхватливите хора колко е разпалена, интересна, любопитна, драматична и страшна борбата при следователското следствие, борба без свидетели и винаги протоколирана. Бог знае какво остава по хартията от онези смразяващо разпалени сцени, където очите, интонацията, едно потрепване или някоя най-лека промяна в цвета на лицето поради вълнение — всичко е криело опасност, както при диваците, които се следят един друг, за да се открият и убият. Протоколът следователно е само пепел от един пожар.