Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

После, като всички застаряващи жени, чийто живот преминава в бъбрене край огъня, тя се разприказва, подтиквана от Масол, отвори разни скоби, разказа колко е била нещастна с първия си мъж — един от тримата директори на касата на опълченската армия. Тя се допита до младия адвокат дали трябва да заведе дело срещу зет си, граф дьо Гро-Нарп, с когото дъщеря й живеела много зле, и дали законът й дава право да разполага с имуществото му. Въпреки усилията си Масол не можеше да разбере на кого е дадена призовката: на господарката или на прислужницата. В първия момент той се бе задоволил с един поглед върху този съдебен документ, чиито бланки са много добре известни на всички, защото за по-голяма бързина са отпечатани така, че на следователските писари остава само да попълнят празните места с името, адреса на свидетеля, часа, когато той трябва да се яви, и т.н. Азѝ караше адвоката да й дава обяснения за Съдебната палата, която тя познаваше по-добре от него; накрая го запита в колко часа идва господин Камюзо.

— Обикновено следователите започват разпитите си към десет часа.

— Сега е десет без четвърт — каза тя, като погледна едно красиво часовниче, истински шедьовър на златарското изкуство, което накара Масол да помисли: „Гледай къде се завира богатството!“

Азѝ бе вече стигнала до мрачната зала, чиито прозорци гледат към „Консиержри“ и където стоят съдебните разсилни. Като видя през прозореца входното гише, тя възкликна:

— Какви са тези високи стени?

— Това е „Консиержри“.

— А! Това е, значи, „Консиержри“, където нашата нещастна кралица… О, много бих искала да видя килията й!…

— Невъзможно, госпожо баронесо — отвърна адвокатът, с когото богатата вдовица вървеше под ръка, — необходими са разрешителни, които се получават много трудно.

— Чувала съм, че Луи XVIII бил направил собственоръчно, и то на латински, надписа в килията на Мария-Антоанета — продължи тя.

— Точно така, госпожо баронесо.

— Бих искала да зная латински, за да разбера какво е писано!… — каза тя. — Мислите ли, че господин Камюзо може да ми даде такова разрешително?…

— Това не зависи от него; но той може да ви заведе.

— Ами разпитите? — запита тя.

— О — отвърна Масол, — подследствените могат да почакат.

— Вярно, това са подследствени! — забеляза наивно Азѝ. — Но аз познавам господин дьо Гранвил, вашия главен прокурор…

Това възклицание има вълшебно въздействие върху разсилните и върху адвоката.

— Я! Познавате, значи, господин главния прокурор? — каза Масол, като възнамеряваше да запита за името и адреса на клиентката, която съдбата му пращаше.

— Често го виждам у приятеля му господин дьо Серизи. Госпожа дьо Серизи ми е роднина, от страна на Ронкьорол…

— Но ако госпожата желае да влезе в „Консиержри“, тя… — намеси се един разсилен.

— Да — отвърна Масол.

И разсилните пуснаха адвоката и „баронесата“, които скоро се намериха в малка стражница, закъдето води стълбата от „Сурисиер“ — място, преизвестно на Азѝ, която както видяхме вече, образува между „Сурисиер“ и Шесто съдебно отделение нещо като наблюдателен пост, откъдето всички са задължени да минат.

— Я запитайте господата дошъл ли е господин Камюзо! — каза тя, вглеждайки се в стражарите, които играеха на карти.

— Да, госпожо, той се качи преди малко в „Сурисиер“…

— „Сурисиер“! — учуди се тя. — Какво е то?… Ах, защо съм толкова глупава, че не отида направо при граф дьо Гранвил… Сега вече няма време… Господине, заведете ме при господин Камюзо да поговоря с него, преди да е започнал работа.

— О, госпожо, имате много време да говорите с него — отвърна Масол. — Като му предадат картичката ви, той ще ви спести неудобството да чакате останалите свидетели… В Палатата се отнасят с уважение към жени като вас… Вие имате визитни картички…

В този момент Азѝ и адвокатът се намираха точно пред прозореца на стражницата, откъдето стражата може да наблюдава кой влиза и кой излиза. Възпитани в уважение към защитниците на вдовиците и децата, освен това запознати с привилегиите на адвокатското облекло, жандармите разрешиха на една баронеса, придружавана от нейния адвокат, да остане за малко там. Азѝ караше младия адвокат да й разправя страхотните работи, които един млад адвокат може да каже във връзка с входното гише. Тя не повярва, че на осъдените на смърт правят последния тоалет зад решетките, които й показваха; но и старшината го потвърди.