Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Той се погледна в огледалото на камината, на чиято поставка имаше вместо часовник леген и кана с вода. От едната страна — гарафа с вода и чаша, от другата — лампа. Съдията позвъни. След няколко минути влезе разсилният.

— Има ли вече хора да чакат за мене? — запита той разсилния, чиято работа се състоеше да приема свидетели, да проверява призовките им и да ги подрежда според часа на пристигането им.

— Да, господине.

— Вземете имената на хората и ми ги донесете.

Тъй като скъпят времето си, следователите понякога са принудени да водят по няколко следствия едновременно. Това е обяснението за дългото чакане на някои свидетели в помещението, където стоят разсилните и където отекват звънците на следователите.

— След това — продължи Камюзо — ще ми доведете абат Карлос Ерера.

— А! Сега за испанец ли се представя? Казаха ми, че се представял за свещеник. О, това е старият номер на Колен, господин Камюзо! — възкликна началникът на обществената безопасност.

— Няма нищо ново — отвърна Камюзо.

И подписа две от онези противни призовки, от които всички се боят, дори най-невинните свидетели, когато биват призовани от Темида със заплахата за тежки наказания в случай на неподчинение.

По това време Жак Колен бе вече завършил преди около половин час дълбоките си размисли и бе застанал на бойна нога. Нищо не е в състояние по-добре да обрисува този разбунтуван срещу законите човек от народа, както няколкото реда, които той написа на омазнените листчета.

Първото бе написано на установения между него и Азѝ език — жаргон от аргото, цифри, съответствуващи на мисълта му — и смисълът му бе следният:

„Върви при херцогиня дьо Мофриньоз или при госпожа дьо Серизи, нека едната или другата да види Люсиен, преди да бъде разпитан, и да му предаде тук приложеното листче. Също така трябва да се намерят Йороп и Пакар, нека тия двама хайдуци да бъдат на мое разположение, готови да играят ролята, която ще им посоча.

Изтичай при Растиняк и му кажи от името на оня, когото бе срещнал на бала в Операта, да отиде и да даде показания в смисъл, че абат Карлос Ерера ни най-малко не прилича на Жак Колен, арестуван при госпожа Воке.

Същото да се изиска и от доктор Бианшон.

И двете жени на Люсиен да действуват в тази насока.“

На листчето, поставено вътре, бе написано на правилен френски език:

„Люсиен, нищо не признавай за мене. За теб трябва да си остана абат Карлос Ерера. Това не само ще ти послужи за оправдание, потърпи още малко и ще имаш седем милиона и неопетнена чест.“

Тези две листчета бяха залепени от страната на писаното, така че да изглеждат част от същата хартия, и навити с особеното майсторство на каторжници, мечтали да излязат на свобода. Цялото заприлича по форма и съдържание на мръсно топче, голямо колкото восъчните топчета, слагани от пестеливите жени на иглите със счупени уши.

„Ако аз отида пръв на разпит, спасени сме; ако отиде малкият, всичко е загубено“ — каза си той и зачака.

Това бяха мигове на такова напрежение, че лицето на този тъй силен мъж се покри с белезникава пот. Той ставаше прозорлив в областта на престъплението, както Молиер — в областта на драматическото творчество, Кювие — в областта на изчезналите растителни видове. Гениалността във всяка област е интуиция. Забележителни творби, стоящи по-ниско от това явление, се дължат на дарование. В това се състои разликата между хората от едната категория и тези от другата. И престъпността има своите гении. Попадналият в безизходица Жак Колен намираше допирни точки с честолюбивата госпожа Камюзо и с госпожа дьо Серизи, чиято любов бе възкръснала под удара на ужасната катастрофа, в която потъваше Люсиен. Такова бе върховното усилие на човешкия ум против стоманената ризница на Темида.

Като чу изскърцването на тежките железни ключалки на вратата, Жан Колен се престори отново на умиращ; в това отношение му помогна опияняващото чувство на радост, причинено от шума на стъпките на надзирателя по коридора. Той не знаеше как ще се промъкне Азѝ до него, но разчиташе да я види по пътя си, особено след обещанието й при аркадата Сен-Жан.

След онази щастлива среща Азѝ бе слязла към площад Грев. Преди 1830 година името „Грев“ имаше значение, което днес е изчезнало. Цялата част на кея от моста Аркол до моста Луи-Филип бе каквато я е създала природата, с изключение на застлания е калдъръм път, който впрочем бе направен като насип. Така че, когато реката прииждаше, можеше да се минава с корабче покрай къщите и по наклонените улици, които излизаха на Сена. На кея почти всички долни етажи бяха издигнати с няколко стъпала. Когато водата стигнеше до основите на къщите, колите минаваха по отвратителната улица Мортелри, която днес е разрушена напълно, за да се разшири сградата на кметството. Ето защо за мнимата зеленчукопродавачка бе лесно да тика бързо количката си надолу към кея и да я скрие там, докато истинската (която се черпеше с парите от продадената наведнъж стока в една долнопробна кръчма на улица Мортелри) дойде да си я вземе на мястото, където жената, която я бе заела от нея, бе обещала да й я остави. По това време довършваха разширението на кея Пелтие, пътят нататък бе пазен от един инвалид и за поверената на неговите грижи количка нямаше никаква опасност.