Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Ние знаем със сигурност, че той е отсъствувал, когато Естер се е отровила — каза Камюзо. — Той е изчакал във Фонтенбло минаването на госпожица дьо Гранлийо и на херцогиня дьо Льононкур.

— О — продължи главният прокурор, — той хранел такива надежди за женитбата си с госпожица дьо Гранлийо (знам го от самата херцогиня дьо Гранлийо), че не е възможно да се предполага един толкова умен младеж да провали всичко с някакво безполезно престъпление.

— Да — допълни Камюзо, — особено ако тази Естер му е давала всичко, което е спечелвала…

— Дервил и Нюсенжан твърдят, че тя е умряла, без да знае за наследството, което от доста време била получила — добави главният прокурор.

— Какво смятате тогава? — запита Камюзо. — Защото тук все пак има нещо.

— Мисля, че има престъпление, извършено от слугите — каза главният прокурор.

— За жалост точно в привичките на Жак Колен (защото испанският духовник е сигурно този избягал каторжник) е да вземе седемстотин и петдесетте хиляди франка от продажбата на рентата с три на сто лихва, подарена от Нюсенжан — забеляза Камюзо.

— Вие ще прецените всичко, драги Камюзо, но бъдете предпазлив. Абат Карлос Ерера е член на дипломатическото тяло… но постът, който заема един посланик, не би могъл да го запази, ако е извършил престъпление. Дали това е абат Карлос Ерера, или не — ето най-важния въпрос…

Господин дьо Гранвил поздрави и си тръгна като човек, който не чака отговор.

„Значи, и той иска Люсиен да бъде спасен!“ — помисли Камюзо и зави по кея Люнет, докато главният прокурор влизаше в Съдебната палата през двора Арле.

Като влезе в двора на „Консиержри“, Камюзо отиде при директора на затвора и го отведе далеч от всякакво човешко ухо, посред плочника.

— Драги господине, направете ми удоволствието да отидете в „Ла Форс“ и да разберете от вашия колега дали при него не се намират случайно няколко затворници, които да са били в тулонската каторга от 1810 до 1815 година; вижте също дали няма такива и при вас. Ще доведем тук затворниците от „Ла Форс“ за няколко дни и вие ще ми кажете дали ще познаят в човека, представящ се за испански духовник, Жак Колен, наричан Тромп-ла-Мор.

— Добре, господин Камюзо, пристигнал е Биби-Люпен…

— А! Дойде ли? — възкликна съдията.

— Беше в Мьольон. Съобщихме му, че става въпрос за Тромп-ла-Мор, той се усмихна от удоволствие и чака нарежданията ви…

— Изпратете ми го.

Директорът на затвора представи тогава на следователя молбата на Жак Колен, като описал и тежкото му състояние.

— И аз имах намерение да го разпитам пръв — отвърна Камюзо, — но не заради здравословното му състояние. Тази сутрин получих докладна записка от директора на „Ла Форс“. Е, тоя юначага, който твърди, че бил в агония от двадесет и четири часа, така добре е спал, че влезли в килията му, без той да чуе лекарят, когото директорът на затвора наредил да повикат; лекарят дори не му опипал пулса, оставил го да спи; това доказва, че навярно не само здравето му е било добро, но и съвестта му е била спокойна. Ще повярвам на болестта му, само за да видя каква е играта на моя човек — усмихна се господин Камюзо.

— Всеки ден научавам по нещо от арестуваните и затворниците — забеляза директорът на „Консиержри“.

Полицейската префектура е във връзка с „Консиержри“, ето защо съдебните служители, както и директорът на затвора, могат да отидат там извънредно бързо, понеже познават подземните ходове. Така се обяснява чудноватата леснота, с която прокуратурата и председателите на наказателния съд могат да получат известни сведения още докато трае заседанието. Затова, когато господин Камюзо се изкачи по стълбата, водеща към кабинета му, на площадката намери изтичалия през чакалнята Биби-Люпен.

— Какво усърдие! — усмихна се съдията.

— О! Защото, ако това е той , ще видите едно страшно хоро на двора, стига само да има бивши каторжници.

— А защо?

— Тромп-ла-Мор е излапал чорбата и знам, че те са се заклели да свършат с него.

Те означаваше каторжниците, чиито пари, поверявани от двадесет години на Тромп-ла-Мор, бяха изхарчени, както знаем, за Люсиен.

— Бихте ли могли да намерите свидетели на последното му арестуване?

— Дайте ми две призовки за свидетели и ще ви ги доведа още днес.

— Кокар — каза съдията, като сваляше ръкавиците си и поставяше бастуна и шапката си в един ъгъл, — попълнете две призовки по данни на господина.