Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Мила моя, само две думи…

— Да, госпожо херцогиньо?

— Люсиен дьо Рюбампре е арестуван, вашият мъж разследва случая, аз гарантирам за невинността на бедното момче и той трябва да бъде освободен, преди да са минали двадесет и четири часа. Това не е всичко. Има някой, който иска да види тайно Люсиен утре, в килията му, вашият мъж може, ако желае, да присъствува, стига само да не го забележат… Знаете, че съм вярна на хората, които вярно ми служат. Кралят очаква смело държане от страна на съдиите си в тежките обстоятелства, които му предстоят; аз ще изтъкна мъжа ви и ще го препоръчам на краля като човек, предан нему, та ако ще да рискувам и главата си. Нашият Камюзо ще стане най-напред съветник, после — първи председател на съд, не е важно къде… Довиждане, чакат ме, ще ме извините, нали? Правите услуга не само на главния прокурор, който не може да се произнесе по това дело, но спасявате живота и на една жена, която умира от мъка, госпожа дьо Серизи. Така че няма да ви липсва подкрепа… Хайде, виждате какво доверие имам във вас, няма нужда да ви препоръчвам… знаете какво!

Тя сложи пръст на устните си и изчезна.

„Аз не успях да й кажа, че маркиза д’Еспар иска да види Люсиен на ешафода!…“ — мислеше жената на следователя, като сядаше отново във файтона.

Тя се върна така разтревожена, че като я видя, съдията запита:

— Какво ти е, Амели?…

— Между два огъня сме…

И тя разказа срещата си с херцогинята на ухото на мъжа си, толкова се страхуваше камериерката й да не подслушва на вратата.

— Коя от двете е по-силна? — запита тя накрая. — Маркизата едва не те изложи в глупавото си дело с искането мъжът й да бъде поставен под настойничество, а на херцогинята дължим всичко. Едната ми даде смътни обещания, а другата казва: „Той ще бъде първо съветник, после пръв председател!…“ Пазил ме бог да ти давам съвети, никога вече няма да се меся в съдебните работи; длъжна съм обаче да ти предам точно всичко, което се говори и гласи в двореца…

— Ти не знаеш, Амели, какво ми изпрати тази сутрин префектът на полицията, и то чрез кого? С едно от най-важните лица на главната полиция в кралството, Биби-Люпен, от политическия отдел, и той ми каза, че държавата била тайно заинтересована от този процес. Да вечеряме и да отидем на театър… тази нощ ще си поговорим за всичко това в кабинета ми, там е спокойно; ще имам нужда от твоя ум може би, умът на съдията няма да е достатъчен…

Девет десети от съдиите ще отрекат влиянието на жената върху съпруга й в подобни обстоятелства; но дори това да е едно от най-големите изключения в обществения живот, все пак може да се отбележи, че то, макар и случайно, е вярно. Съдията е като свещеника и особено в Париж, където се намира най-отбрано съдийско общество, той говори рядко за процесите в Съдебната палата, освен ако присъдите по тях са вече произнесени. Съдийските жени не само се правят, че никога нищо не знаят; те всички притежават доста голям усет за това какво може да се говори, защото им е известно, че биха навредили на мъжете си, ако покажат, че са осведомени за нещо. И все пак при особени случаи, когато става въпрос за напредване в службата, в зависимост от това какво решение ще се вземе, много жени като Амели са участвували в съображенията на съдията. Както и да е, тези изключения, които поради това, че винаги са неизвестни, могат съвсем лесно да бъдат отричани, зависят изцяло от начина, по който се води борбата между два характера в семейството. А госпожа Камюзо владееше напълно своя мъж. Когато всичко в къщи заспа, съдията и жена му седнаха до писалищната маса, където той бе подредил материалите по делото.

— Ето справките, които ми предаде префектът на полицията по мое искане — каза Камюзо.

„Абат Карлос Ерера

Това навярно е именуваният Жак Колен, наречен Тромп-ла-Мор, чието последно арестуване е станало през 1819 година в дома на някоя си госпожа Воке, собственица на семеен пансион на улица Ньов-Сент-Жьонвиев, където се криел под името Вотрен.“

На полето сам префектът бе добавил:

„Изпратена е телеграфически заповед до Биби-Люпен, началник на обществената безопасност, да се върне незабавно за очна ставка, тъй като той познава лично Жак Колен, когото е арестувал през 1819 година със съдействието на някоя си госпожица Мишоно.

Обитателите на пансиона Воке са още живи и могат да бъдат извикани за установяване на самоличността.

Иженарицаемият Карлос Ерера е близък приятел и съветник на господин Люсиен дьо Рюбампре, на когото е давал в продължение на три години значителни суми, получени очевидно от кражби.