Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Господин Камюзо, зет на един от разсилните в кралския кабинет и премного известен, за да е нужно да изясняваме кои са родствениците му и какво е общественото му положение, бе в този момент озадачен от повереното му следствие почти колкото Карлос Ерера. Бивш председател на провинциален съд, той бе доведем оттам и назначен на поста съдия в Париж (една от най-видните служби в съдопроизводството) благодарение на покровителството на известната херцогиня дьо Мофриньоз, чийто съпруг — възпитан заедно с престолонаследника и полковник в един от кавалерийските полкове на кралската гвардия — бе много добре поставен пред краля, така както тя — пред кралската сестра. За една съвсем дребна, но съществена услуга, направена на херцогинята, по повод тъжбата за фалшификация, подадена от един банкер от Алансои срещу младия граф д’Егриньон (виж „Сцени от живота в провинцията“ — „Музей за антикварни вещи“), той бе станал от обикновен провинциален съдия — председател на съд, а от председател на съд — съдия-следовател в Париж. Той заседаваше вече осемнадесет месеца в най-важната съдебна инстанция в кралството и бе успял, по препоръка на херцогиня дьо Мофриньоз, да се наложи на вниманието на друга, също така влиятелна дама, маркиза д’Еспар; но там се бе провалил. (Виж „Поставяне под настойничество“.) Както видяхме в началото на нашия разказ, за да отмъсти на госпожа д’Еспар, която бе пожелала да постави съпруга си под опекунство, Люсиен бе успял да установи истината пред главния прокурор и граф дьо Серизи. А когато тези две влиятелни личности се присъединиха към приятелите на маркиз д’Еспар, неговата жена можа да избегне порицанието на съда само благодарение на снизходителността на съпруга си. Предната вечер, научавайки за арестуването на Люсиен, маркиза д’Еспар бе изпратила девера си, кавалер д’Еспар, при госпожа Камюзо. Госпожа Камюзо бе направила начаса посещение на известната маркиза и щом се върна в къщи — точно по време на вечеря, — дръпна мъжа си в спалнята.

— Ако можеш да изпратиш онзи млад развейпрах Люсиен дьо Рюбампре пред наказателния съд и той да получи присъда, ще станеш съветник в кралския съд — каза му тя на ухото.

— Как така?

— Госпожа д’Еспар би желала да види как отсичат главата на нещастния младеж. Тръпки ме побиха, като чух с каква омраза говори тази красива жена.

— Не се бъркай в работите на съда — отговори Камюзо на жена си.

— Че аз бъркам ли се? — възрази тя. — Дори да ни беше чул някой, нямаше да разбере за какво става дума. Двете с маркизата се преструвахме чудесно, както и ти лицемериш сега с мене. Искала да ни благодари за големите ти усилия в нейното дело; каза ми, че въпреки загубването му все пак ти била много признателна. Започна да говори за жестоката задача, която ви възлагат законите. „Ужасно е да си длъжен да изпратиш един човек на ешафод, но за този това би било справедливо!…“ И така нататък. Изказа съжаленията си, че един тъй хубав млад човек, който бил доведен от братовчедка й, госпожа дю Шатле, в Париж, тръгнал по толкова лош път. „До това ги довеждат леки жени като Корали, като Естер — каза тя, — а тези младежи са толкова покварени, че делят с тях нечестно спечелени пари!“ С една дума, хубави приказки за милосърдието и за религията! Госпожа дю Шатле й била казала, че Люсиен заслужавал сто пъти да умре, защото едва не убил сестра си и майка си… Спомена за някакво свободно място в двореца, познавала пазителя на държавния печат. И накрая ми каза: „Вашият съпруг, госпожо, има прекрасна възможност да се отличи!“ Това е.

— Ние се отличаваме ежедневно, като изпълняваме дълга си — каза Камюзо.

— Далеч ще стигнеш, ако се държиш пред всички, дори и с жена си, като съдебен служител! — възкликна госпожа Камюзо. — Слушай, мислех те за глупав, но днес се възхищавам от тебе…

На устните на Камюзо се появи усмивка, присъща само на съдиите, също както танцьорките се усмихват по начин, присъщ само на тях.

— Мога ли да вляза, госпожо? — запита камериерката.

— Какво има? — каза господарката.

— Госпожо, докато ви нямаше, дойде камериерката на херцогиня дьо Мофриньоз; моли ви от името на господарката си, щом се освободите, да отидете в двореца Кадинян.

— Сложете по-късно вечерята — нареди жената на съдията, сещайки се, че кочияшът на файтона, който я бе довел, чака да му платят.

Тя сложи шапката си, качи се отново в колата и за двадесет минути бе в дома на херцогинята. Въведена през черния вход, госпожа Камюзо остана само десетина минути в будоара до спалнята на херцогинята, която се яви в целия си блясък при нея, защото бе поканена в кралския двор и тръгваше за Сен-Клу.