Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

В тази грамадна зала, осветена от мътната светлина на двете гишета (защото единственият прозорец към двора е напълно закрит от писалището, поставено под него), съществуват атмосфера и осветление, съответствуващи на изградените вече от въображението образи. Впечатлението е страхотно, още повече, че наред с кулите Монгомери и д’Аржан вие виждате и тайнствените, сводести, ужасни, мрачни подземия, наредени около залата за разговори и водещи към тъмниците на кралицата, на мадам Елизабет 20 20 Дъщерята на Луи XVI. — Б.пр. и до килиите, наречени „ секретни“ . Този лабиринт от дялани камъни е станал подземие на Съдебната палата, след като е бил свидетел на празненствата на кралската власт. От 1825 до 1832 година в тази огромна зала, между грамадната печка, с която тя се отоплява, и първата от двете решетки, се е извършвал тоалетът на осъдения на смърт. И днес човек не може да мине без трепет по тези плочки, получили изповедите на толкова последни погледи.

Двама стражари трябваше да помогнат на умиращия, за да излезе той от отвратителната кола; те го уловиха от двете страни под ръка, подхванаха го и го понесоха полуприпаднал към канцеларията. Както го влачеха така, той вдигаше, очи към небето, за да заприлича на нашия спасител Христос, когато са го снемали от кръста. Разбира се, на никоя картина лицето на Исус не е така мъртвешко и толкова разстроено, както бе лицето на мнимия испанец, сякаш той всеки миг можеше да изпусне последния си дъх. Когато седна в канцеларията, той повтори с гаснещ глас думите, с които се обръщаше към всички, откакто го бяха арестували:

— Искам да видя негово превъзходителство посланика на Испания…

— Ще кажете това на господин следователя… — отвърна директорът.

— Ах! Исусе! — въздъхна Жак Колен. — Не мога ли да получа един молитвеник?… Още ли ще ми се отказва медицинска помощ?… Едва ли ми остават и два часа да живея!

Понеже Карлос Ерера трябваше да бъде поставен в отделна килия, излишно бе да питат желае ли да се ползува от привилегията да бъде в „пистол“, тоест от правото да живее в една от единствените килии с удобства, разрешени от Темида. Те се намигат в дъното на вътрешния двор, за който ще стане дума по-късно. Разсилният и писарят извършиха заедно и без да бързат формалностите около затварянето.

— Господин директоре — каза Жак Колен на изкълчен френски, — сам виждате, че умирам. Кажете, ако можете, на господин следователя, кажете му колкото се може по-скоро, че искам да ми се окаже милостта да се явя пред него, щом дойде, точно онова, от което престъпникът се бои най-много, защото страданията ми са наистина непоносими, а щом го видя, ще се разсее всякакво недоразумение!

По правило всички престъпници говорят за грешка. Вървете по каторгите и разпитайте затворниците: те почти всички са жертва на съдебна грешка. Ето защо тази дума предизвиква незабележима усмивка у всички, които са във връзка с подследствените, арестуваните или осъдените.

— Мога да предам желанието ви на съдия-следователя — отговори директорът.

— Ще ви благославям за това, господине!… — отвърна испанецът и вдигна очи към небето.

Веднага след зарегистрирането му Карлос Ерера бе отново подхванат от двете страни от двама пазачи и заедно с един надзирател, на когото директорът съобщи килията, където той трябваше да бъде затворен, бе отведен в подземния лабиринт от „Консиержри“ в едно (каквото и да казват филантропите) доста прилично помещение, но лишено от каквато и да било възможност за връзка с външния свят.

След като той излезе, надзирателите, директорът на затвора, писарят и дори разсилният се спогледаха като хора, които се питат един друг какво мислят, и по всички лица се изписа недоумение. При вида на втория арестуван обаче всички пак възвърнаха обичайната си мнителност, прикрита зад външно безразличие. Освен при необикновени обстоятелства служителите в „Консиержри“ не са много любопитни, тъй като за тях престъпниците са каквото са клиентите за фризьора. Затова всички формалности, от които въображението се ужасява, се извършват по-просто, отколкото паричните сделки при банкера, и често — с по-голяма учтивост. Люсиен имаше вид на виновен и сломен човек; той се бе отпуснал и изпълняваше машинално всичко, каквото му кажеха. От Фонтенбло дотук поетът преценяваше провала си и си казваше, че вече е ударил часът на изкуплението. Блед, разстроен, в пълно неведение за случилото се с Естер в негово отсъствие, той знаеше само, че е близък приятел на един избягал каторжник — достатъчно, за да види, че го чака катастрофа, по-страшна от смъртта. Единственото, което мозъкът му можеше да роди, бе самоубийството. Той искаше да се спаси на всяка цена от позора, който му се привиждаше като мъчителен кошмар.