Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Отстрани се от пътя ми, старо развъдище на въшки!… — извика кочияшът с прегракнал глас.

— Гледай да не ме смажеш, пратеник на гилотината — отвърна тя, — твоята стока не струва колкото моята.

Но докато се мъчеше да се завре между два крайпътни камъка, за да му направи място да мине, търговката задръсти пътя колкото време й трябваше, за да осъществи плана си.

„О, Азѝ! — каза си Жак Колен, който веднага позна съучастницата си. — Всичко е наред!“

Кочияшът и Азѝ продължаваха да си разменят любезности, а през това време колите се трупаха по улица Мартроа.

— Ahé!… pecairé fermati. Souni lá Vedrem !… — възкликна старата Азѝ с онези американски интонации, свойствени на уличните търговки, които така преиначават думите си, че ги превръщат в звукоподражателни, разбираеми само от парижаните.

В уличния шум и сред виковете на надошлите наоколо кочияши никой не можеше да обърне внимание на някакъв дивашки крясък, издаден като че ли от търговката. Но разбираем само за Жак Колен, този условен език, съставен от развален италиански и провансалски, донасяше до ушите му следните потресаващи думи:

— Хванали са твоето нещастно момче, но аз бдя над вас. Пак ще ме видиш…

Сред безкрайната радост, причинена от победата му над правосъдието, защото той се надяваше, че ще може да поддържа връзки с външния свят, Жак Колен получи удар, който би убил всеки друг човек.

„Люсиен е арестуван!“ — каза си той и едва не припадна.

Тази новина бе за него по-ужасна, отколкото ако, в случай че го осъдят на смърт, молбата му за помилване бъдеше отхвърлена.

Сега, докато двете затворнически коли стигнат от кейовете, по които се движат, до „Консиержри“, ще трябва да кажем няколко думи за нея, за да стане повествованието ни по-интересно. „Консиержри“ — това историческо име, тази страшна дума, това още по-страшно „нещо“ — е свързана с френските революции и най-вече с революциите в Париж. Тя е видяла повечето големи престъпници. Макар и най-интересна от всички парижки паметници, тя е и най-малко известна… за хората от висшите слоеве на обществото; и все пак, въпреки че това отклонение е много интересно, ще го направим също така набързо, както бързо се движат затворническите коли.

Има ли парижанин, чужденец или провинциалист, останал макар и само два дни в Париж, който да не е забелязал черните стени, до които са долепени три големи кръгли кули с наблюдателници, две от тях почти съединени — мрачна и тайнствена украса на кея, носещ наименование Люнет? Той започва при долната част на моста Шанж и стига до Пон-Ньоф. Една четвъртита кула, наречена Ла тур дьо л’Орлож — където е бил даден сигналът за кланетата през Вартоломеевата нощ, — почти толкова висока, колкото е и кулата на Сен-Жакла Бушри, сочи мястото на двореца и образува ъгъл с кея. Четирите кули и стените са облечени с възчерна плащаница, като всички парижки фасади, обърнати на север. От една пуста аркада към средата на кея започват частните постройки, издигнати след построяването на Пон-Ньоф по времето на Анри IV. Кралският площад е бил направен по подобие на площад Дофин — същото архитектурно устройство: тухли, заобиколени с дялан камък. Тази аркада и улица Арле бележат границите на Съдебната палата на запад. Някога Полицейската префектура — седалище на първите председатели на парламента — е била пристройка към Палатата Сметната палата и съдът, който е решавал спорове по данъците, са били допълнение към върховния съд на владетеля. Вижда се, че преди революцията дворецът се е радвал на онази изолираност, която се стремят да създадат днес.

В това четвъртито пространство, в този остров от къщи и паметни сгради, където се намира „Сент-Шапел“ — най-прекрасният бисер от всички ценности, останали от Сен-Луи, — е светилището на Париж, неговата света обител, свещеният му Ноев ковчег. Преди всичко там е бил разположен първоначално градът, защото мястото, където е площад Дофин, е било ливада, граничеща с кралския имот; там се е намирал Монетният двор, където секли пари. Оттам и името на улицата, водеща към Пон-Ньоф: Моне. Оттам идва и наименованието на една от трите кръгли кули, на втората, наречена Ла Тур д’Аржан, което като че ли доказва, че първоначално там са секли парите. Прочутият Монетен двор, който се вижда по старите парижки планове, е вероятно от по-късно време, след сеченето на пари в самия дворец, и навярно е резултат на някакво усъвършенствуване в монетното изкуство. Първата кула, която почти е съединена с Ла Тур д’Аржан, се нарича Монгомери. Третата, най-малката, но най-запазена от трите, защото по нея още стоят бойниците й, е наречена Бонбек. „Сент-Шапел“ и четирите кули (включително и Кулата с часовника) дават прекрасен облик на цялата сграда — периметър на двореца, както би казал някой служител от кадастралното отделение — от времето на Меровингите до последната сграда, построена от династията Валоа; за нас обаче, вследствие на редица преустройства, този дворец възкресява по-специално времето на Сен-Луи.