Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Пръв Шарл V остави тази сграда на новосъздадената институция на парламента и отиде да живее под охраната на Бастилията в прочутия дворец Сен-Пол, към който е бил добавен по-късно дворецът Турнел. После, по времето на последните Валоа, кралете са се върнали от Бастилията в Лувър, който е бил техният пръв затвор. Първото жилище на френските крале, дворецът на Сен-Луи, който си запази името „палат“ без нищо друго, в смисъл на истински дворец, се намира изцяло под днешната Съдебна палата; понастоящем това са неговите зимници, тъй като той е бил построен в Сена — както и катедралата, — и то така грижливо, че дори и когато се издигнат най-високо, водите на реката едва покриват първите стъпала. Кеят Де-з-Орлож е на около двадесет стъпки над тези десетвековни постройки. Колите се движат на равнището на капитела на дебелите колони на горните три кули, чиято височина някога навярно е съответствувала на изящните линии на двореца и е имала живописен ефект над водата, тъй като и днес още тези кули съперничат по височина с най-високите паметници на Париж. Когато съзерцаваме просторния столичен град от Пантеона, Съдебната палата със „Сент-Шапел“ продължава да изглежда най-внушителната постройка измежду толкова други. Този дворец на нашите крале, по който вие тъпчете, когато минавате през огромната чакалня на Съдебната палата, е бил и продължава да бъде чудо на архитектурата за разбиращия поглед на поета, дошъл да види и разгледа „Консиержри“. Уви! „Консиержри“ е завладяла кралския дворец! Сърцето кърви, когато виждаме как са издълбани килии, карцери, коридори, жилищни помещения и зали без светлина и въздух в това великолепно творение, където трите аспекта на старото изкуство — византийският, романският и готическият стил — са били съчетани в архитектурата на XII век. Този дворец е за историята на френските паметници на изкуството от първите времена онова, което е за същата история от по-късните епохи замъкът Блоа. (Виж „Изследвания за Катерина Медичи. Философски проучвания“.) Както в един от дворовете на замъка Блоа вие се възхищавате на замъка на графовете Блоа, на замъка на Луи XII, на Франсоа I, на Гастон, така и в „Консиержри“ ще намерите в една и съща сграда характеристика на първите стилове, а в „Сент-Шапел“ — архитектурата от времето на Сен-Луи. Хора от общинския съвет, щом като давате милиони, прибавете към архитектите и един-двама представители на изкуството, ако искате да спасите люлката на Париж, люлката на нашите крале, като дадете на града и на кралския двор дворец, достоен за Франция! Преди да се започне каквото и да било, този въпрос трябва да се проучва няколко години. Ако се построят още един-два затвора като затвора „Рокет“, дворецът на Сен-Луи ще бъде спасен.

Днес много рани повреждат този огромен паметник, заровен под Париж и под кея, както правят някои от онези допотопни животни в стените на Монмартр; най-голямата от тях обаче е, че е станал „Консиержри“! Всеки разбира какво значи тази дума. През първите години на абсолютната монархия големите престъпници и собствениците на големи или малки феодални владения са били водени при краля и пазени в „Консиержри“, защото „виланите“ (трябва да държим на този термин, запазил значението на „селянин“) и буржоазията са били викани пред съдебните инстанции на общината или на феодала. Тъй като броят на заловените големи престъпници е бил малък, „Консиержри“ е била достатъчна за кралското правосъдие. Трудно е да се узнае точното местоположение на първаначалната „Консиержри“. И все пак, тъй като кухните на Сен-Луи още съществуват и образуват така наречената днес „Сурисиер“, може да се предполага, че първоначално тя трябва да се е намирала там, където преди 1825 година е бил съдебният затвор на парламента, под аркадата, вдясно от голямото външно стълбище, което води към кралския двор. Оттам през 1825 година са тръгвали осъдените към последното си изпитание. Оттам са минали всички големи престъпници, всички жертви на политиката, жената на маршал д’Анкр и френската кралица, Санблансе, Малерб, Дамиен и Дантон, Дерю и Кастен. Кабинетът на Фукие-Тенвил — същият, в който днес е кралският прокурор — е бил разположен така, че главният обвинител да може да вижда преминаването на каруците с хора, осъдени от революционния съд. Така превърнатият в оръдие на смъртта човек е можел да хвърли последен поглед на делото си.

След 1825 година, по време на правителството на господин Пейроне, в двореца бяха извършени големи промени. Старата врата на „Консиержри“, където са приемали затворниците, бе затворена и пренесена, където е днес, между Ла Тур дьо л’Орлож и кулата Монгомери, в един вътрешен двор, в който има аркада. Отляво е „Сурисиер“, отдясно — входното гише. Затворническите коли влизат в този доста неправилен двор, там те могат да стоят, лесно да се обръщат и в случай на бунт да бъдат защитени от нападение чрез дебелата решетка на аркадата, докато по-рано не са имали никаква възможност да маневрират в тясното пространство между голямото външно стълбище и дясното крило на двореца. Днес „Консиержри“, която едва побира затворените (необходимо е място за триста души — мъже и жени), не приема нито подследствени, нито хора с присъди освен в редки случаи, като случая, който доведе тук Жак Колен и Люсиен. На всички затворени в нея предстои да се явят пред наказателния съд. По изключение там могат да останат престъпници от висшето общество, които, като се има пред вид, че и без това са достатъчно опозорени от присъдата на наказателния съд, биха били наказани повече, отколкото трябва, ако излежават наказанието си в затворите в Мельон или Паси. Уврар предпочете да лежи в „Консиержри“ вместо в „Сент-Пелажи“. Понастоящем нотариусът Льон и принц дьо Брег излежават наказанието си там вследствие на едно самоволно, но напълно човечно решение.