Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Ако се установи, че човекът, представящ се за испанец, е същият Жак Колен, дружбата му с господин Люсиен дьо Рюбампре ще отегчи положението на последния.

Внезапната смърт на агента Пейрад се дължи на отравяне, извършено от Жак Колен, Рюбампре или от някой техен човек. Това убийство се дължи на обстоятелството, че агентът е бил от доста време по следите на горните двама ловки мошеници.“

Съдията посочи на полето едно изречение, написано лично от префекта:

„По мои лични сведения аз съм уверен, че господин Люсиен дьо Рюбампре се е подиграл по недостоен начин с негова светлост граф дьо Серизи и с господин главния прокурор.“

— Какво ще кажеш, Амели?

— Ужасно! — отговори жената на следователя. — Продължавай по-нататък!

„Представянето на каторжника Колен като испански духовник се дължи на някакво престъпление, извършено още по-майсторски от престъплението, след което Коняр се превърна в граф дьо Сент-Елен.“

„Люсиен дьо Рюбампре

Люсиен Шардон, чийто баща е бил аптекар в Ангулем, а майка му е по произход дьо Рюбампре, е получил с кралска заповед правото да носи името Рюбампре. Тази заповед е била издействувана благодарение на застъпничеството на госпожа дьо Мофриньоз и граф дьо Серизи.

През 182… младежът дошъл в Париж без каквито и да било средства с графиня Сикст дю Шатле, по онова време — госпожа дьо Баржьотон, братовчедка на госпожа д’Еспар.

Проявил се като неблагодарник към госпожа дьо Баржьотон и заживял незаконно с някоя си госпожица Корали, актриса в театър «Жимназ», сега покойница, която заради него напуснала господин Камюзо, търговец на копринени платове на улица Бурдоне.

Изпаднал в бедност наскоро след това поради недостатъчни средства, които получавал преди от актрисата, Люсиен Шардон изложил сериозно зет си — уважаван печатар в Ангулем, — като подписал фалшиви полици, за чието изплащане Давид Сешар бил арестуван по време на един кратък престой на Люсиен в Ангулем.

Тази история накарва Рюбампре да избяга и той внезапно се появява в Париж заедно с абат Карлос Ерера.

При неизвестни източници на препитание Люсиен дьо Рюбампре е изхарчил средно през трите първи години на втория си престой в Париж около триста хиляди франка, които е можел да получи само от така наречения абат Карлос Ерера, но на какво основание?

Освен това той наскоро е вложил повече от милион за закупуване на имението Рюбампре — условие за женитбата му с госпожица Клотилд дьо Гранлийо. Развалянето на този проектиран брак се дължи на обстоятелството, че семейство Гранлийо, на което Люсиен казал, че е получил горната сума от зет си и сестра си, се е осведомило посредством адвоката Дервил от самите съпрузи Сешар; те не само нищо не знаели за подобна покупка, но дори смятали Люсиен затънал в дългове.

Впрочем наследството, получено от съпрузите Сешар, се състои от недвижими имоти; според думите им наличните средства са възлизали на двеста хиляди франка.

Люсиен е живял тайно с Естер Гобсек, следователно сигурно е, че всички суми, давани от барон дьо Нюсенжан на тази госпожица, после са отивали у Люсиен.

Люсиен и неговият другар каторжникът са могли да се задържат по-продължително от Коняр в обществото, тъй като са печелили от проституирането на гореспоменатата Естер, която преди това е била лека жена .“

Макар че горните бележки представляват повторение на повествованието, налагаше се да ги предадем дословно, за да изтъкнем ролята на полицията в Париж. Както вече видяхме по повод бележката, поискана от Пейрад, полицията притежава справки, които почти винаги са точни, за всички семейства и за всички лица, чийто живот буди съмнение и чиито дела са порицаеми. Тя е напълно в течение на всякакви отклонения. Този универсален справочник — равносметка на човешките съвести — е поддържан също така добре, както и регистрите във Френската национална банка за имотното състояние на гражданите. Банката отбелязва и най-малкото закъснение в изплащанията, подлага на преценка всички кредити и притежателите на капитали, следи операциите им; същото върши и полицията във връзка с почтеността на гражданите. В това отношение, както и пред съда, невинните няма от какво да се боят, горната дейност се отнася до закононарушителите. Колкото и високопоставено да е едно семейство, то не би могло да се укрие от този обществен съдник. Освен това дискретността на въпросната власт е равна на обхвата й. Огромният брой протоколи на полицейските комисари, доклади, докладни записки, досиета — безкраен океан от сведения — спи неподвижен, спокоен и дълбок като морето. Стане ли някакво произшествие, някакво закононарушение или престъпление, правосъдието търси помощта на полицията; а щом има досие за виновните, съдията веднага се запознава с него. Тези досиета, в които е проучено и миналото, са преди всичко сведения, които заглъхват между стените на Съдебната палата; правосъдието не може никак да ги използува по законен път, от тях то се осведомява, с тях си послужва и това е всичко. Тази картотека показва, така да се каже, вътъка на престъпленията, техните първопричини, които почти винаги са неизвестни. Нито един съдебен заседател не би повярвал в тях и цялата страна би се вдигнала от възмущение, ако те бъдат изнесени при устния процес в наказателния съд. С една дума, това е истината, обречена както винаги и навсякъде да стои в своята преизподня. Няма съдебен служител, който след дванадесетгодишна практика в Париж да не знае, че наказателният съд и изправителната полиция крият половината от безчестията и че последните са като постилка, върху която престъплението се мъти дълго време; няма съдебен служител също, които да не признава, че Темида не наказва и половината от извършените закононарушения. Ако обществото можеше да разбере докъде стига мълчанието на служителите в полицията, които имат добра памет, то би проявило към тези достойни хора същото уважение както и към Шьоверюс. Хората считат полицията за лукава, макиавелска, но тя проявява необикновено добродушие; само че тя вижда развихрени човешки страсти, получава доноси и пази всички бележки. Страшна е само за едни. Тя извършва същата дейност и в областта на политиката, но там е жестока и пристрастна, подобно на някогашната инквизиция.