Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Не е възможно да се предаде мимиката на Жак Колен, който употреби десет минути за това обяснение, казано изречение по изречение. Всичко бе така правдоподобно, особено намекът за Корантен, че следователят се разколеба.

— Можете ли да ми доверите причината за привързаността си към господин Люсиен дьо Рюбампре?…

— Не я ли отгатвате? Аз съм на шестдесет години, господине… моля ви, не записвайте това… той е… непременно ли трябва?…

— Във ваш интерес и най-вече в интерес на Люсиен дьо Рюбампре е да кажете всичко — отвърна съдията.

— Добре тогава! Той е… о, господи!… Той ми е син! — промърмори Карлос Ерера и припадна.

— Не записвайте това, Кокар — каза Камюзо тихо.

Кокар стана да вземе едно малко шишенце етер.

„Ако е Жак Колен, наистина е много голям актьор!“ — мислеше Камюзо.

Кокар даваше на стария каторжник да диша етер, а през това време Камюзо го наблюдаваше с проницателния поглед на рис и следовател.

— Трябва да му махнем перуката — каза той, докато чакаше Жак Колен да дойде на себе си.

Старият каторжник чу тези думи и изтръпна от страх, защото знаеше колко противно изражение щеше да придобие лицето му.

— Ако нямате сили сам да си махнете перуката… да, Кокар, свалете му я — обърна се следователят към писаря си.

С великолепно примирение Жак Колен наведе главата си към секретаря; без това украшение тя се показа каквато си беше: страшна за гледане. Тази гледка хвърли Камюзо в голямо колебание. Докато чакаше лекаря и санитаря, той се залови да подрежда и да разглежда материалите, взети от дома на Люсиен. След като бе действувала на улица Сен-Жорж, при госпожица Естер, Темида бе отишла да направи претърсванията си и на кея Малаке.

— Сложили сте ръка на писмата на графиня дьо Серизи — каза Карлос Ерера. После добави с усмивка, убийствена с иронията си за съдията: — Не зная обаче защо сте взели почти всички книжа на Люсиен.

Улавяйки тази усмивка, Камюзо разбра обхвата на думата почти!

— Заподозрян като ваш съучастник, Люсиен дьо Рюбампре е арестуван — отвърна следователят, който искаше да види какво впечатление ще направи тази новина на арестанта.

— Извършили сте голямо зло, защото и той е невинен като мене — отвърна мнимият испанец, без да прояви и най-малко вълнение.

— Ще видим, още не сме установили самоличността ви — продължи Камюзо, изненадан от спокойствието на арестувания. — Ако наистина сте дон Карлос Ерера, това обстоятелство веднага ще промени положението и на Люсиен Шардон.

— Да, така беше, тя се казваше госпожа Шардон, по баща Рюбампре! — промърмори Карлос. — Ах! Това е една от най-големите грешки в живота ми!

Той вдигна очи към небето: по движението на устните му личеше, че горещо се моли.

— Но ако вие сте Жак Колен, ако Люсиен съзнателно се е сдружил с един избягал каторжник, с един светотатственик, всички престъпления, за които правосъдието има съмнения, стават повече от вероятни.

Карлос Ерера остана неподвижен като камък при тази умело казана съдийска забележка; вместо отговор, при думите съзнателно, избягал каторжник , той вдигна ръце с движение на благородно страдание.

— Господин абат — продължи следователят извънредно учтиво, — ако вие сте дон Карлос Ерера, ще ме извините за всичко, което сме длъжни да направим в интереса на правосъдието и на истината…

Жак Колен отгатна клопката само по интонацията на съдията, по начина, по който изрече думите господин абат , и държането му остана същото. Камюзо очакваше някакво радостно движение, което да е като първи белег, че той е каторжник — неизразимото задоволство на престъпника, успял да измами своя съдник; той обаче се намери срещу един герой на каторгата, въоръжен с най-макиавелската способност да се преструва.

— Аз съм дипломат и принадлежа към религиозен орден с много строги обети — отвърна Жак Колен с апостолска кротост, — разбирам всичко и съм готов да страдам. Щях вече да съм на свобода, ако в жилището ми бяхте открили скривалището, където са документите ми, тъй като виждам, че сте взели само онези, които не са от значение…

Това бе последният и смъртоносен удар за Камюзо. С непринуденото си естествено държане Жак Колен бе вече уравновесил всички съмнения, породени от гледката на оголената му глава.

— Къде са тези документи?

— Ще ви съобщя къде стоят, ако наредите вашият пратеник да бъде придружен от един от легационните секретари на испанското посолство, който ще ги вземе и пред когото вие ще отговаряте, защото става въпрос за моята страна, за дипломатически документи и за тайни, които излагат покойния крал Луи XVIII. Ах, господине, би било по-добре… Но както и да е, вие сте съдия!… Впрочем посланикът, на когото разчитам в цялата тази работа, ще прецени.