Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Леля ви е търговка в Тампл, управителка на магазина й е някоя си госпожица Пакар, сестра на бивш затворник, обаче напълно почтена, наричат я Ромет. Правосъдието е по следите на леля ви и след няколко часа ще имаме окончателни доказателства. Тази жена ви е много предана.

— Продължавайте, господин съдия — каза спокойно Жак Колен в отговор на замълчалия Камюзо, — слушам ви.

— Леля ви, която горе-долу е с пет години по-възрастна от вас, е била любовница на Мара, който остави толкова отвратителни спомени. От този окървавен извор е дошло началото на състоянието и… Според сведенията, които съм получил, тя много умело се укрива, защото още не сме събрали доказателства против нея. След смъртта на Мара, изглежда, е живяла, според докладите, които притежавам, с някакъв химик, осъден на смърт през Втората революционна година за фалшифициране на пари. Явила се е на процеса като свидетел. Благодарение на тази интимна връзка навярно е придобила познания по токсикология. Занимавала се е с търговия на дамски принадлежности от XII година до 1810 година. Прекарала е две години в затвора през 1812 и 1816 година заради развращаване на малолетни. По това време вие вече сте имали присъда за фалшификация и сте били напуснали банката, където леля ви ви настанила благодарение на образованието, което сте получили и на използуваните от нея протекции на пропаднали личности, на които тя е доставяла жертви… Всичко това, обвиняеми, едва ли би подхождало много на славните херцози д’Осуна… Ще продължавате ли да отричате?…

Жак Колен слушаше господин Камюзо, но си мислеше за своето щастливо детство, за училището за проповедници, където бе учил, а тези мисли му придаваха истински учудено изражение. Въпреки майсторската въпросителна интонация Камюзо не забеляза никакво раздвижване по това спокойно лице.

— Ако обяснението, което и дадох в началото, е точно записано, можете пак да го прочетете — отговори Жак Колен, — не мога да го променя… Не съм ходил при куртизанката, как мога да зная коя е била готвачката й. Хората, за които говорите, са ми съвсем чужди.

— Макар че отричате, ние ще пристъпим към очни ставки, които могат да намалят увереността ви.

— Човек, когото веднъж вече са разстрелвали, е свикнал на всичко — отговори кротко Жак Колен.

Камюзо отново се залови да преглежда иззетите книжа, като чакаше завръщането на началника на обществената безопасност, чието усърдие бе необикновено; вече бе единадесет и половина, а разпитът бе започнал към десет и половина; влезе разсилният и съобщи тихичко на следователя, че е дошъл Биби-Люпен.

— Да влезе! — отговори Камюзо.

Биби-Люпен, от когото чакаха да каже, щом влезе: „Той е!…“, се спря изненадан. Той не можа да познае лицето на своя клиент в това надупчено от едра шарка лице. Колебанието му порази съдията.

— Има неговия ръст и неговото телосложение — каза агентът. — О, ти си, Жак Колен — продължи той, вглеждайки се в очите и във формата на челото и ушите. — Има неща, които не могат да се променят… Той е, господин Камюзо, няма съмнение… Жак има белег от рана, причинена от нож, на лявата ръка, накарайте го да свали редингота си и ще го видите…

Жак Колен трябваше отново да свали редингота си. Биби-Люпен нави нагоре ръкава на ризата му и показа белега.

— Това е от куршум — отговори дон Карлос Ерера, — ето и други белези.

— Ах! Това е неговият глас! — извика Биби-Люпен.

— Увереността ви е обикновено сведение, но не и доказателство — каза следователят.

— Зная — отвърна смирено Биби-Люпен, — аз обаче ще ви намеря и други свидетели. Тук е една от пансионерките на дома Воке… — добави той, вглеждайки се в Колен.

По кроткото лице, което последният си бе нагласил, не трепна нищо.

— Доведете тази жена — каза рязко господин Камюзо, чието недоволство пролича въпреки привидното безстрастие.

Това бе забелязано от Жак Колен, който малко разчиташе на симпатии от страна на своя следовател; той изпадна в униние вследствие на тревожните размисли, на които се отдаде, търсейки причината му.

Разсилният въведе госпожа Поаре, чието неочаквано появяване предизвика леко потреперване у каторжника, но то не бе забелязано от съдията, който като че ли вече имаше становище.

— Името ви? — запита Камюзо, пристъпвайки към изпълнение на формалностите, с които се започват всички разпити и всички показания.

Госпожа Поаре, дребничка старица, бяла и сбръчкана като варени телешки гърди и облечена в рокля от тъмносиня коприна, заяви, че се нарича Кристин-Мишел Мишоно, съпруга на господин Поаре, петдесетгодишна, родена в Париж, живееща на ъгъла на улица Пул и улица Пост; занимавала се с даване на мебелирани стаи под наем.