Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Кое е истинското ви име? — запита следователят Жак Колен:

— Дон Карлос Ерера, конник при кралския духовен съвет в Толедо, таен пратеник на негово величество Фердинанд VII.

Тук трябва да отбележим, че Жак Колен говореше развален френски език и така го чупеше, че отговорите му биваха почти неразбираеми, та трябваше да го карат да ги повтаря. Но германизмите на господин дьо Нюсенжан вече доста накърниха нашето повествование, та няма да слагаме и други изречения в курсив, трудни за четене, които биха попречели за бързата развръзка.

— Имате ли документи, които да удостоверят званието ви? — запита съдията.

— Да, господине, паспорта ни, едно писмо на негово католическо величество, с което се разрешава мисията ми… Освен това можете да изпратите в испанското посолство бележка, която ще напиша пред вас, те ще ме потърсят. Ако имате нужда от още доказателства, бих могъл да пиша на негово светейшество кралския епископ и той ще изпрати незабавно частния си секретар.

— Все още ли твърдите, че сте на умиране? — запита Камюзо. — Ако наистина изпитвате страданията, от които се оплаквахте при арестуването ви, би трябвало да сте мъртъв — продължи той иронично.

— Вие водите дело срещу смелостта на един невинен и срещу нравствената му сила! — отвърна кротко обвиняемият.

— Кокар, позвънете и извикайте лекаря на „Консиержри“ заедно с един санитар. Ще бъдем принудени да свалим редингота ви и да пристъпим към проверка на белега на рамото ви… — продължи Камюзо.

— Аз съм в ръцете ви, господине.

Арестуваният запита съдията ще бъде ли така добър да му обясни за какъв белег става дума и защо го търсят на рамото му. Но следователят очакваше този въпрос.

— Вие сте заподозрян, че сте Жак Колен, избягал каторжник, чиято смелост не се спира пред нищо, дори и пред светотатство… — отговори отривисто Камюзо и впи поглед в очите на арестанта.

Жак Колен остана спокоен, не трепна и не се изчерви; той погледна Камюзо с наивно-заинтересовано изражение.

— Аз да съм каторжник, господине?… Нека бог и орденът, към който се числя, ви простят тази заблуда! Кажете ми какво трябва да направя, за да не постоянствувате в това толкова тежко оскърбление спрямо човешките права, църквата и моя господар — краля.

Без да отговори, следователят обясни, че ако му е било поставяно клеймото, налагано от законите на осъдените на принудителен труд, при удар по рамото буквите веднага ще се появят.

— Ах, господине — заяви Жак Колен, — би било жалко, ако предаността ми към кралската кауза ме погуби.

— Изяснете се, нали за това сме ви повикали.

— Именно! Аз сигурно имам много белези на гърба си, защото привържениците на конституцията стреляха в гърба ми като изменник на родината и ме оставиха, считайки ме за мъртъв, а аз бях верен на моя крал.

— Разстреляли са ви, а сте жив! — забеляза Камюзо.

— Бях се уговорил с някои войници, на които благочестиви хора бяха дали малко пари; те ме поставиха толкова далеч, че до мене стигнаха почти всички халосни куршуми; войниците се целеха в гърба. Негово превъзходителство, посланикът, ще потвърди този факт.

„Тоя дяволски човек има отговор за всичко. Толкова по-добре тогава“ — помисли Камюзо, който бе строг само колкото да задоволи изискванията на правосъдието и на полицията.

— Как така човек във вашето положение се е намерил при любовницата на барон дьо Нюсенжан, и то каква любовница, една бивша проститутка!…

— Ще ви обясня защо ме намериха в дома на една куртизанка, господине — отговори Жак Колен. — Но преди да ви кажа повода, който ме отведе там, нека отбележа, че точно когато прекрачвах първото стъпало на стълбата, получих внезапен пристъп на моята болест, така че не успях да говоря с това момиче. Бях узнал, че госпожица Естер възнамерявала да сложи край на живота си и тъй като ставаше въпрос за интересите на младия Люсиен дьо Рюбампре, към когото изпитвам особена привързаност, причините за която са свети за мен, щях да се опитам да отклоня това нещастно същество от пътя, където го водеше отчаянието; исках да й кажа, че Люсиен сигурно ще пропадне в последния си опит пред госпожица Клотилд; като й съобщях, че става наследница на седем милиона, аз се надявах да й възвърна желанието да живее. Уверен съм, господин съдия, че съм жертва на поверената ми тайна мисия. От начина, по който ми прилоша, заключавам, че същата сутрин съм бил отровен; спаси ме обаче силната ми воля. Зная, че доста отдавна ме преследва един агент от политическата полиция, който иска да ме заплете в някаква нечиста работа… Ако, както бях пожелал, бяхте извикали лекар още при арестуването ми, щяхте да имате доказателства за това, което ви казвам сега за здравословното си състояние. Повярвайте, господине, че известни, по-висшестоящи от нас лица имат огромен интерес да бъда взет за някакъв злодей, за да могат да се отърват от мен. Човек невинаги печели в служба на кралете, те също имат слабости: само църквата е съвършена.