Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Той направи едно неволно движение на изненада.

— Така че направете докладна записка — продължи Корантен, — по-късно тя ще ни бъде много полезна, изпратете я само като поверително сведение. Престъплението е недоказуемо и знам, че следствието ще бъде спряно още в самото начало… Един ден обаче ще предам виновните на съда, ще ги наблюдавам и ще ги хвана на местопрестъплението.

Полицейският комисар поздрави и излезе.

— Господине — каза Кат, — госпожицата само пее и танцува. Какво да правя?…

— Случило ли се е нещо?…

— Разбра, че баща й се е поминал…

— Отведете я с един файтон направо в Шарантон, ще напиша една бележка на генералния директор на полицията да я настанят добре. Дъщерята в Шарантон, бащата в общата гробна могила — продължи Корантен. — Контансон, върви да поръчаш катафалката на бедните… А сега да си премерим силите, дон Карлос Ерера…

— Карлос ли? — каза Контансон. — Той е в Испания…

— Той е в Париж — отвърна рязко Корантен. — У него има испанска находчивост, останала от времето на Филип II, но аз пък имам капани за всички, дори и за крале.

Пет дни след изчезването на богатия чужденец госпожа дю Вал-Нобл седеше в девет часа сутринта до леглото на Естер; тя плачеше, защото чувствуваше, че е застанала на един от склоновете, водещи към сиромашията.

— Да имах поне сто луидора рента! С тези пари, миличка, човек може да се оттегли в някое градче и там да се ожени…

— Мога да ти ги спечеля — каза Естер.

— Как? — провикна се госпожа дю Вал-Нобл.

— О, много просто. Слушай: ти ще поискаш да се самоубиеш, но хубаво да изиграеш тази комедия; ще повикаш при себе си Азѝ и ще й предложиш десет хиляди франка срещу две черни мъниста от много тънко стъкло, в които има отрова, която убива веднага; ще ми ги донесеш и аз ще ти дам петдесет хиляди франка…

— А защо ти сама не й ги поискаш? — запита госпожа дю Вал-Нобл.

— Азѝ няма да ми ги продаде.

— Да не са за тебе?… — запита госпожа дю Вал-Нобл.

— Може би…

— За теб! Ти, която живееш сред радост и разкош в своя собствена къща и си в навечерието на празненство, за което ще говорят години наред. Която струваш на Нюсенжан двадесет хиляди франка… Казват, че през февруари ще ядем ягоди, грозде, аспержи… пъпеши… В жилището щяло да има цветя за хиляда екю.

— Какво говориш? Само по стълбата има рози за хиляда екю.

— Разправят, че тоалетът ти струвал десет хиляди франка?

— Да, роклята ми е от брюкселска дантела и Делфин, жена му, е побесняла. Искам да бъда като булка.

— Къде са десетте хиляди франка? — запита госпожа дю Вал-Нобл.

— Това са всичките ми пари — каза Естер, усмихвайки се. — Отвори тоалетната ми масичка, те са под хартийките за къдрене на коси.

— Човек, който говори за смърт, не се самоубива — каза госпожа дю Вал-Нобл. — Ако пък е за…

— Престъпление ли? Остави, моля ти се! — довърши Естер мисълта на приятелката си, която се поколеба. — Можеш да бъдеш спокойна, не искам никого да убивам. Имах една приятелка, една много щастлива жена, тя почина, ще я последвам… това е всичко.

— Колко си глупава!…

— Какво искаш, така си бяхме обещали…

— Остави тази полица други да я протестират — каза приятелката усмихнато.

— Прави каквото ти казвам и си върви. Чувам, че идва някаква кола, това е Нюсенжан, един човек, който ще полудее от щастие! Той ме люби… Защо не обичаме онези, които ни любят, те правят всичко, за да ни харесат…

— А, виж, това е историята за херингата, най-голямата интригантка от всички риби.

— Защо?

— Никой никога не е разбрал защо.

— Хайде, върви си, сърничке моя! Трябва да поискам твоите петдесет хиляди франка.

— Довиждане…

От три дни държането на Естер с барона се бе коренно променило. Маймуната бе станала котка, а котката ставаше жена. Естер изсипваше над този старец цели съкровища от обич, тя бе очарователна. Лишени от хитрост и острота, пълни с нежни намеци, думите й убеждаваха тромавия банкер, тя го наричаше Фриц, а той вярваше, че е обичан.

— Горкичкият ми Фриц; аз много те изпитвах — каза му тя, — измъчих те и ти бе чуден с търпението си, ти ме обичаш и аз ще те възнаградя за любовта ти. Сега вече ми харесваш, не знам как стана това, но бих те предпочела пред някой младеж. Може би това се дължи на опита. В края на краищата човек разбира, че любовната наслада обогатява душата и че да си обичан заради нея или заради парите, е еднакво ласкателно… Освен това младите мъже са прекалено големи егоисти, те мислят повече за себе си, а не за нас; а ти, ти мислиш само за мен. Аз съм целият ти живот. Затова не искам вече нищо да ми даваш, искам да ти докажа колко съм безкористна…