Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Ас не сам фи тал ништо — отвърна очарован баронът, — мисля та фи там утре дритесет хиляти франка рента … тофа е моят сфатпен потарък…

Естер целуна така мило Нюсенжан, че той пребледня, без да е вземал хапчета.

— О — каза тя, — да не мислите, че съм такава заради вашите тридесет хиляди франка, то е, защото сега… те обичам, дебелички ми Фредерик…

— Ах, боже мой! Сашто ме испитфахте… ас штях та пъта толкофа штаслиф прети три месеца…

— Рентата с три или с пет на сто е, сърничке моя? — запита Естер, като ровеше в косите на Нюсенжан и ги подреждаше, както й хрумне.

— Сас три… аз имах зумите …

И така баронът носеше тази сутрин документ, че рентата е вписана в регистъра на държавното съкровище; той бе дошъл да обядва с милото си момиченце и да получи нарежданията му за утре — прочутата събота, големия ден!

— Фиште, малка моя шеничке, моя етинстфена шеничка — каза радостно байкерът със светнало от щастие лице, — ето с какфо ште плаштате фашите томашни разхоти, докато сте жифа …

Без никак да се вълнува, Естер взе документа, сгъна го и го сложи в тоалетната си масичка.

— Сега си вече много доволен, ти, чудовище в света на неправдите, задето приемам нещо от теб — каза тя и потупа Нюсенжан по бузата. — Вече не мога да ти казвам истината в очите, защото деля с теб плодовете от така наречените ти дела… Това, моето момче, не е подарък, това е възстановяване… Хайде, не ме гледай, като че ли си на Борсата, знаеш, че те обичам…

— Хупафата ми Ездер, моя анкел на люпофта, не ми кофорете фече така… Злушайте… фсе етно би ми било целият сфят та ме фсеме са лут, само фаф фашите очи та съм почтен чофек… И стафам фсе пофече почтен — каза банкерът.

— Такъв е и моят план — отговори Естер. — Затова няма вече да ти казвам нищо, което да те огорчава, мое миличко слонче, защото си станал невинен като дете… Ах ти, тлъсти престъпнико, ти никога не си бил невинен, и трябваше наистина невинността от момента на раждането ти да излезе най-после на повърхността; но тя е била заровена тъй дълбоко, че се показа чак след шейсет и третата си година… И то измъкната с куките на любовта. Случва се такова нещо при престарелите мъже… Затова те и обикнах, ти си млад, много си млад… Само аз ще познавам тоя нов Фредерик… единствена аз… защото ти и на петнадесет години си бил банкер… В училище сигурно си давал на другарите си стъклени топчета при условие за едно да ти върнат две… (Той се смееше и като видя това, тя скочи на коленете му.) Добре! Прави каквото искаш… О, боже мой! Граби хората… Карай и аз ще ти помогна. Хората не заслужават да ги обичаш. Наполеон ги е избивал като мухи. Какво от това на тебе ли ще плащат французите или на държавата данъци?… Човек не се люби с бюджета и бога ми… слушай, аз размислих, ти си прав… стрижи тези овце, то си е писано в Евангелието, според Беранже… Целунете вашата Ездер… Ах! Я кажи, нали ще дадеш на бедната Вал-Нобл всичките мебели от жилището на улица Тетбу? Освен това утре ще й предложиш петдесет хиляди франка… виждаш ли, котачето ми, това ще те представи добре. Ти уби Фалекс, хората започват да крещят подире ти… Такава щедрост ще изглежда вавилоновска и всички жени ще заговорят за теб, о!… Ти единствен в цял Париж ще си великодушен, благороден, а светът е направен така, че Фалекс ще бъде забравен. В края на краищата това ще бъдат пари, вложени, за да те уважават…

— Ти си прафа, анкелчето ми, ти поснафаш зфета — отговори той, ти ште батеш мой сафетник…

— Виждаш ли как мисля за сделките на моя мъж, за уважението към него, за честта му… — продължи тя. — Хайде върви, върви ми донеси петдесет хиляди франка…

Тя искаше да се отърве от господин Нюсенжан, за да повика един борсов агент и още същата вечер да продаде на Борсата рентата си.

— А сашто фетнага? … — запита той.

— Божичко, котенцето ми, нали трябва да ги поднесеш в кутийка, подплатена със сатен, и да сложиш вътре едно ветрило. Ще й кажеш: „Ето, госпожо, това ветрело, което, надявам се, ще ви направи удоволствие…“ Хората те мислят за някакъв Тюркаре, а ти ще се представиш като Божон!

— Прекразно! Прекразно! — извика Нюсенжан. — Сека ште стана и озтроумен!… Та, ас ште пофторя фаште туми…

Когато най-после Естер седна, уморена от усилията, които правеше, за да играе ролята си, при нея влезе Йороп.

— Госпожо — каза тя, — дошъл е един човек от кея Малаке, пратил го е Селестен, камериерът на господин Люсиен…