Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Да влезе!… Не, аз ще отида в преддверието.

— Той носи писмо от Селестен за госпожата.

Естер се втурна в преддверието, погледна към пратеника и видя един човек за поръчки в пълния смисъл на думата.

— Кажи му да слезе — каза тя със слаб глас след прочитането на писмото и се отпусна на един стол.

После добави на ухото на Йороп:

— Люсиен иска да се самоубие… Покажи му и писмото.

Карлос Ерера, който продължаваше да се облича като търговски пътник, слезе веднага; намирайки в преддверието чужд човек, погледът му начаса се насочи към него.

— Ти ми каза, че нямало никой — каза той на ухото на Йороп.

От прекалена предпазливост той веднага мина в салона, но преди това успя да разгледа хубаво пратеника. Тромп-ла-Мор не знаеше, че от известно време прочутият началник на службата за обществена безопасност, който някога го бе арестувал в дома Воке, имаше съперник, когото сочеха като възможен негов заместник. Той именно бе изпратен тук.

— Вие сте прав — каза мнимият човек за поръчки на Контансон, който го чакаше на улицата. — Човекът, когото ми описахте, е в тази къща; той обаче не е испанец и главата си залагам, ако под това расо не се крие наш дивеч.

— Той е толкова свещеник, колкото и испанец — отвърна Контансон.

— Сигурен съм — отвърна агентът от бригадата за обществена безопасност.

— Ох! Да можехме да излезем прави!… — каза Контансон.

Наистина Люсиен не се бе обаждал два дни и те се бяха възползували от неговото отсъствие, за да поставят тази клопка; но той дойде при Естер още същата вечер и безпокойството й се разсея.

На другия ден, в часа, когато излязлата от банята куртизанка отново си лягаше, пристигна приятелката й.

— Двата бисера са у мене! — каза Вал-Нобл.

— Я да видя! — отвърна Естер, повдигна се и опря красивия си лакът на украсената с дантели възглавница.

Госпожа дю Вал-Нобл подаде на приятелката си нещо прилично на две черни зърна френско грозде. Баронът бе подарил на Естер две хрътки от някаква прочута порода, която един ден ще вземе името на великия поет, който на времето ги бе въвел на мода; ето защо, горда, че ги притежава, куртизанката бе запазила имената на прадедите им: Ромео и Жулиета. Не е нужно да казваме колко бяха мили, бели и изящни тези животни, чиито нрави имаха нещо от английската сдържаност, и колко подхождаха на жилището на Естер; тя повика Ромео и Ромео изтича с гъвкавите си, тънки и толкова устойчиви и силни крака, че бихте ги взели за стоманени пръчки; той погледна господарката си. За да привлече вниманието му, тя направи движение, като че ли му хвърля едно от двете мъниста.

— Името му го обрича на такава смърт!… — каза Естер и хвърли мънистото, което Ромео разчупи със зъби.

Кучето не издаде никакъв звук, само се завъртя и падна мъртво. Това стана, преди още Естер да довърши прощалната си фраза.

— Ах, божичко! — извика госпожа дю Вал-Нобл.

— Ти си с файтон — отнеси животното — каза Естер. — Тук смъртта му ще предизвика скандал; аз съм ти го дала, а ти си го загубила, така кажи на всички. Побързай, тази вечер ще получиш петдесетте хиляди франка.

Това бе казано така спокойно и с толкова съвършена куртизанска безчувственост, че госпожа дю Вал-Нобл възкликна:

— Ти наистина си нашата кралица!

— Ела рано тази вечер и гледай да си хубава!…

В пет часа вечерта Естер се нагласи като булка. Тя облече дантелената рокля върху бяла сатенена фуста, сложи бял колан и обувки от бял сатен, а на красивите си рамене — шал с бяла бродерия. В косите си втъкна бели естествени камелии като на млада девойка. На врата й имаше перлена огърлица за тридесет хиляди франка — подарък от Нюсенжан. Макар че бе готова още в шест часа, тя забрани да влизат при нея, дори и Нюсенжан. Само Йороп знаеше, че в спалнята й ще дойде Люсиен. Той пристигна в седем часа и Йороп намери начин да го въведе при госпожата, без никой да разбере.

Като я видя, Люсиен си каза: „Защо ли не отида да живея с нея в Рюбампре, далеч от всички, и никога да не се върна в Париж?… Получил съм вече предварително пет години от живота й, а това скъпо същество е от хората, които остават верни на себе си!… А и къде бих могъл да намеря такова съвършенство?“

— Приятелю, вие бяхте като бог за мене, благословете ме… — каза Естер и коленичи на една възглавничка пред Люсиен.

Люсиен поиска да я вдигне и да я целуне с думите: „Каква е тази шега, скъпа моя любов?“ Той понечи да я прегърне през кръста, но тя се изтръгна с движение, изобразяващо почтителност и ужас.