Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Не съм достойна вече за теб, скъпи Люсиен — каза тя и от очите й рукнаха сълзи, — умолявам те, дай ми благословията си и ми се закълни, че ще направиш дарение за две легла в болницата. Няма нужда от молитви в църквата, бог ще ми прости само ако аз му се помоля… Прекалено много те обичах, скъпи мой. Кажи ми сега, че си бил щастлив с мене и че ще мислиш понякога за мен… кажи!

Люсиен долови толкова тържествена откровеност у Естер, че застана замислен.

— Ти искаш да се самоубиеш! — каза той най-после с глас, проникнат от дълбок размисъл.

— Не, скъпи мой, но днес умира чистата, целомъдрена и любеща жена, която ти принадлежа… И аз много се боя да не умра от мъка.

— Горкото дете!… А, чакай! От два дена правя големи усилия и най-после успях да се свържа с Клотилд — каза Люсиен.

— Отново Клотилд!… — рече Естер със сдържана ярост.

— Да — продължи той, — писахме си… Тя заминава във вторник сутринта, но във Фонтенбло, по пътя за Италия ще се срещнем с нея…

— Ах, така… но какви жени търсите всички вие за съпруги?… Плоски като дъски ли?… — извика горката Естер. — Ако имах седем или осем милиона, щеше ли да се ожениш за мене?

— Какво дете си ти! Точно щях да ти кажа, че ако всичко бе свършено за мене, не бих искал друга жена освен теб…

Естер наведе глава, за да не види той побледнялото й лице и сълзите, които избърса.

— Обичаш ли ме? — запита тя, загледана в Люсиен с дълбока болка. — Добре! Давам ти благословията си. Гледай да не се изложиш, мини през тайната вратичка и се дръж, като че ли си влязъл отвън направо в салона. Целуни ме по челото — добави тя. После прегърна Люсиен, притисна го страстно до сърцето си и му каза: — Излез!… Излез… иначе ще продължа да живея.

Когато умиращата се появи в салона, понесе се вик на възторг. Очите на Естер отразяваха безкрайността, в която, щом ги погледне, човешката душа пропада. Камелиите изпъкваха още по-ярко в синкавочерната прекрасна коса. С една дума, тази самоотвержена девойка постигна желанието си. Тя нямаше съперници. Появи се като образ на необуздан разкош сред неговите творения. Тя блестеше с остроумието си. Нареди да поднесат вечерята със сдържаната и спокойна властност на Абнек по време на концерти в консерваторията, където най-добрите европейски музиканти достигат най-високо съвършенство, изпълнявайки Моцарт и Бетховен. Забелязваше обаче с ужас, че Нюсенжан яде малко, не пие и се държи като стопанин на този дом. В полунощ никой не беше на себе си. Изпочупиха чашите, за да не се употребяват повече. Две завеси от пекинска тъкан бяха скъсани. За пръв път в живота си Биксиу се напи. Никой не можеше да се задържи прав и тъй като жените бяха изпозаспали по диваните, сътрапезниците не можеха да осъществят предварително намислената от тях шега да заведат Естер и Нюсенжан в спалнята, наредени в две редици със свещници в ръка и с арията „Buona sera“ от „Севилският бръснар“. Само Нюсежан предложи ръката си на Естер. Макар и пиян, Биксиу, който ги видя, има все пак сили да каже като Риварол по повод последната женитба на херцог дьо Ришельо:

— Би трябвало да се предупреди префектът на полицията… тук ще се извърши злодеяние…

Подигравчията мислеше, че се шегува, а излезе пророк.

Господин дьо Нюсенжан се появи в дома си чак в понеделник към обед; в един часа обаче неговият борсов агент му съобщи, че госпожица Естер Ван Гобсек наредила да се продаде документът за рентата от тридесет хиляди франка още в петък и че преди малко е получила парите.

— Обаче, господин барон — каза той, — точно когато говорех за това прехвърляне, при мене дойде първият писар на адвоката Дервил и като видя истинското име на госпожица Естер, ми каза, че тя получила наследство от седем милиона.

— Хайте те!

— Да, изглежда, че е единствена наследница на стария лихвар Гобсек… Дервил ще направи справка. Ако майката на вашата любовница е „Прелестната холандка“, тя е наследницата…

— Снам — каза банкерът, — тя ми раскаса шифота си … Ас ште пиша тфе туми на Терфил!

Баронът седна на бюрото си, написа една бележка до Дервил и я изпрати по един от прислужниците си. След това, към три часа, на връщане от Борсата, се отби при Естер.

— Госпожата забрани да я будят под какъвто и да било предлог, тя си е легнала и спи…

— Ах! По тяфолите! — викна банкерът. — Ироп, тя нема та се сърти, като распере, че е зтанала страшно поката. Назлетила е сетем милиона. Здарият Копсек е умрял и озтафил тес сетем милиона, а тфоята коспотарка е негова етинстфена назледница, саштото майка й е пила блеменница на този Копсек, който сашто е набрафил и сафештание! Ас не можал та претполакам, че такаф милионер мошал та остафи Ездер фаф мисерия…