Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Какво искате?… — запита Люсиен с дързостта на светски човек.

— Вие ли сте господин Люсиен Шардон дьо Рюбампре? — запита прокурорът от Фонтенбло.

— Да.

— Тази вечер ще преспите в затвора — каза той, — имам заповед за арестуването ви.

— Кои са тези жени?… — викна началникът на жандармите.

— Ах, да! Извинете, госпожи, но покажете паспортите си! Защото според нарежданията, които съм получил, господин Люсиен има връзка с жени, способни да…

— Вие вземате херцогиня дьо Льононкур-Шолийо за проститутка? — каза Мадлен, като хвърли царствен поглед към прокурора.

— Доста сте хубава за тая работа — отвърна хитроумно съдебният служител.

— Батист, покажете паспортите ни — отвърна младата херцогиня усмихнато.

— А в какво престъпление е обвинен господинът? — запита Клотилд, която херцогинята се мъчеше да отведе в колата.

— Съучастничество в кражба и убийство — отговори началникът на жандармите.

Батист положи припадналата госпожица дьо Гранлийо в колата.

В полунощ Люсиен влезе в затвора „Ла Форс“, намиращ се между улиците Пайен и Бале; поставиха го в изолирана килия; там доведоха веднага след арестуването му и абат Карлос Ерера.

В шестнадесет часа на другия ден две коли, наричани от народа образно кошници за салата , излязоха с пълна скорост от „Ла Форс“ в посока към „Ла Консиержри“ в Съдебната палата.

Малко са хората по улиците на Париж, които да не са срещали този пътуващ затвор; макар че повечето книги се пишат най-вече за парижаните, чужденците сигурно ще останат доволни, ако намерят тук описание на страхотната кола на нашето наказателно право. Кой знае? Може би руската, немската, австрийската полиция или пък съдопроизводството на страните, където няма кошници за салата , ще се поучат от нас, така че въвеждането на подобен род превоз в други страни несъмнено ще бъде благодеяние за затворниците.

Тази грозна жълта кола е на две колела, обкована е с ламарина и е с две отделения. Отпред има облечена с кожа седалка, над която стърчи един навес. Това е свободната част на затворническата кола, тя е предназначена за съдебния служител и за стражаря. Здрава решетка от преплетени железни пръчки прегражда по цялата ширина и височина тази част от второто отделение на своеобразния кабриолет; вътре има две дървени скамейки, поставени както в омнибусите отстрани, на които седят затворниците; качват ги по едно стъпало през вратата без прозорец в задната част на колата. Прозвището кошница за салата идва оттам, че тъй като първоначално колата е била от всички страни с решетки, затворниците са били разтърсвани вътре като салати в кошница. За по-голяма сигурност в случай на произшествие — особено ако колата превозва осъдени на смърт към мястото на последното им изпитание — зад нея върви конен полицай. Така бягството е невъзможно. Обкованата с ламарина кола не се поддава на никакво острие. Старателно претърсвани в момента на арестуването или на постъпването им в затвора, затворниците имат в себе си най-много пружини от часовник, които могат да прережат пречките на прозорците, но са безполезни при гладки повърхности. Ето защо усъвършенствуваната от гениалността на парижката полиция кошница за салата стана в края на краищата образец на затворническа кола за превоз на каторжници, като замести отвратителната каруца — срам за предходните цивилизации — независимо от това, че се прочу с Манон Леско.

С тази затворническа кола превозват преди всичко подследствените от различните затвори на столицата в Съдебната палата на разпит при съдия-следователя. На затворнически жаргон това значи да отидеш на обучение . С колата се превозват освен това от същите затвори до Съдебната палата подлежащи на изправителен съд; после, ако става дума според съдебната терминология за големи криминални престъпници, привеждат ги от затвора в „Консиержри“ — дом на Темида за департамента Сена. Най-сетне осъдените на смърт биват отвеждани също в кошници за салата от Бисетр до заставата Сен-Жак — място, определено за смъртни наказания. От Юлската революция насам, благодарение на човеколюбците, тия нещастници не са подлагани вече на по-раншното изтезание да преминават пътя от „Консиержри“ до площад Грев в каруца, съвсем подобна на каруците, с които си служат търговците на дърва. Днес такава каруца се използува само за превозване на осъдени до ешафода. Без това обяснение не биха могли да бъдат разбрани думите, казани от един известен осъден на смърт на съучастника му, когато се качвал в затворническата кола: „Сега тая работа се върши от коне!“ Невъзможно е да отидеш на смърт с по-големи удобства от начина, по който това става в Париж.