Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— И аз ще ви помогна — заяви разчувствуван Контансон.

Наистина няма нищо по-вълнуващо от силното чувство у сдържания, хладнокръвен и планомерен човек, у когото цели двадесет години никой не е забелязал и най-малката проява на чувствителност. Това е като пръчка нажежено желязо, стопяваща всичко, което срещне по пътя си. Затова нещо вътре в Контансон се преобърна.

— Бедният дядо Канкоел — добави той, загледан в Корантен, — той често ме е гощавал… И знаете ли… само порочните хора умеят да вършат такива неща — неведнъж ми е давал по десет франка за игра на карти.

След това надгробно слово двамата отмъстители на Пейрад отидоха отсреща при Лиди, защото чуха Кат и общинския лекар да разговарят на стълбището.

— Върви при полицейския комисар — нареди Корантен, — прокурорът няма да намери тук основания да започне преследване; ние обаче ще направим доклад до полицейската префектура, може да ни свърши работа.

— Господине — обърна се след това Корантен към общинския лекар, — в тази стая ще видите един мъртвец; не вярвам смъртта му да е естествена, направете аутопсия в присъствието на полицейския комисар, който по моя молба също ще дойде. Гледайте да откриете следите от отровата; впрочем след няколко минути ще ви асистират доктор Деплен и доктор Бианшон, които повиках, за да прегледат дъщерята на моя най-добър приятел, а нейното състояние е по-тежко от това на баща й, макар той да е мъртъв!…

— Нямам нужда от тези господа, за да върша занаята си — отговори общинският лекар.

„Аха!“ — помисли си Корантен. И продължи:

— Да не се караме, господине. С две думи, ето моето становище: хората, които току-що убиха бащата, са опозорили дъщерята.

Най-после призори, надвита от умората, Лиди заспа. Тя спеше, когато пристигнаха прочутият хирург и младият лекар Бианшон. В това време лекарят, дошъл да установи смъртта, бе отворил трупа и се мъчеше да открие причината.

— Докато чакаме болната да се събуди — каза Корантен на двамата прочути специалисти, — бихте ли желали да помогнете на един ваш колега за установяването на нещо, което сигурно ще бъде интересно и за вас, а вашето мнение в протокола няма да е излишно.

— Роднината ви е починал от мозъчен удар — каза общинският лекар, — има доказателства за силно мозъчно възпаление…

— Прегледайте го, господа — каза Корантен, — и помислете няма ли отрова със същото действие.

— Стомахът му беше пълен с храна — заяви лекарят — и аз не виждам никакви следи от отрова, освен да я изследваме със специална апаратура.

— Щом белезите на мозъчното възпаление са явни, тук има достатъчно причини за смърт, като се вземе пред вид възрастта му… — заяви Деплен, сочейки огромното количество погълната храна.

— Тук ли е ял? — запита Бианшон.

— Не — отговори Корантен, — той дойде много бързо откъм булеварда и намери дъщеря си изнасилена…

— Ето истинската отрова, ако е обичал дъщеря си — каза Бианшон.

— Каква отрова би могла да произведе такъв ефект? — запита Корантен, като продължаваше да следи мисълта си.

— Само една — каза Деплен, след като внимателно прегледа всичко. — Отрова от остров Ява, получавана от неизучени още храсти, от вида на Strychnos, които служат за намазване с отрова на едни много опасни оръжия, малайските Kris… Така поне разправят…

Пристигна полицейският комисар; Корантен сподели с него подозренията си и го замоли да напише доклад, като му каза в коя къща е вечерял Пейрад и с кои хора; после го осведоми за заговора срещу живота на Пейрад и за причината, довела Лиди до това състояние. Накрая Корантен отиде в жилището на нещастното момиче, където Деплен и Бианшон бяха отишли да прегледат болната; той ги срещна обаче на вратата.

— Е, господа? — запита Корантен.

— Настанете момичето в някоя психиатрична болница, ако разумът й не се върне при раждане — ако, разбира се, е бременна, — ще си остане тиха луда. Няма по-добро средство за оздравянето й от майчиното чувство, ако изобщо то се пробуди…

Корантен даде по четиридесет златни франка на всеки от лекарите, после се обърна към полицейския инспектор, който го дърпаше за ръкава.

— Общинският лекар твърди, че смъртта е естествена — каза той — и аз не мога да направя доклад, още повече, че става въпрос за дядо Канкоел, а той се месеше в много работи и не можем да знаем кого бихме засегнали… Често такива хора умират по нареждане …

— Името ми е Корантен — пошепна Корантен на ухото на полицейския комисар.