Шандор Мараи - Изповедите на един буржоа

Двете еврейски семейства никога не общуваха помежду си. Неолозите явно живееха под друга звезда. Мъжът бе фабрикант, произвеждаше стъкло някъде в околността, пътуваше много, беше тлъст, дебел плешивец, отнасяше се доста зле към съпругата си и изневеряваше с разни касиерки на преждевременно остарялата си, печална жена; за което, разбира се, всички в града знаеха. Госпожата някак мечтателно понасяше злата си съдба, свиреше на пиано на отворения прозорец, много хубаво, но фрапантно и продължително. За това семейство в къщата се знаеше, че не се хранят „кашер“ 6 6 Кашер (ивр.): способ за приготовление на храна, предписан от еврейското вероизповедание. (Бел.пр.) , хапваха си шунка и готвеха със свинска мас; някак и това не харесваше много-много на обитателите на къщата. Ако в този дребнобуржоазен дом имаше „еврейски въпрос“, то поводът за забележки в никакъв случай не беше даден от многолюдното ортодоксално семейство. Всички ние, които живеехме в къщата, намирахме за по-симпатични галицките роднини на партерните обитатели, които ходеха с кафтани и носеха веещи се кичури коса, отколкото напълно цивилизования фабрикант на стъкло и неговото семейство. Наблюдавахме по-претенциозния, обуржоазен начин на живот на неолозите с особена ревност, искахме да опазим нещо от тях — и самите ние не знаехме какво. В своите оскъдни социални съприкосновения мъжът бе учтив и равнодушен към християните, снизходителен и надменен спрямо „бедните“ евреи от партера. Ние, например, никога не чухме от родителите си да отбягваме компанията на децата от ортодоксалното семейство, никога никой не ни забрани общата игра с тези бледи малчугани с големи очи, които в своите чудати, старчески дрехи изглеждаха като възрастни мъници, играеха винаги с шапка на главата и въобще не бяха търпеливи, в разгара на играта неведнъж подигравателно наричаха децата-християнчета „шабесгой“ 7 7 Шабесгой (ивр.): съботянин-християнин. (Бел.пр.) , което те съвсем не вземаха присърце, тъй като дори не разбираха израза. Половин дузина ортодоксални дечурлига весело вилнееха с нас, хлапетата-християнчета, които се възпитавахме на двора, чедата на фабриканта на стъкло обаче, които биваха съпровождани до училището от „фройлайн“ 8 8 Фройлайн (нем.): госпожица. (Бел.пр.) и възпитателите идваха у дома им, старателно бдяха да не се омесват с еврейските пролетарчета. Те никога не се включваха в общата игра и тази изискана отдалеченост така накърняваше чувството ми за справедливост, че един следобед подмамих в мазето най-голямото момче, вече третокласник, затворих го в котелното отделение и като човек, свършил добра работа, се прибрах у дома и дума не обелих. Мълчах и през нощта, когато полицията вече търсеше изгубеното дете и безумните писъци и викове на фабрикантшата огласяха къщата. На сутринта огнярът намери детето. Най-странното бе, че това момче никога не ме издаде. Тромавият, ленив хлапак със сънливи очи упорито мълчеше, когато го разпитваха, даже и по-късно, никога не ме упрекна за това особено отмъщение и след години, когато се сприятелихме, пак не говореше за това. Навярно е чувствал, че съм прав. Децата отсъждат бързо и безапелационно.

Дечурлигата от семейството на партера полека-лека си сменяха облеклото, но пък всяка година разпъваха на двора шатра от завивки и килимчета, и главата на семейството, този чудат и немногословен племенен вожд, влизаше вътре следобед и прекарваше дълго време сам в необичайната постройка. Синовете му твърдяха, че в такива моменти се моли. Веднъж го издебнахме през процепите между завивките, но видяхме само как седи на стола в средата на шатрата и гледа тъжно пред себе си. Навярно скучаеше. Една утрин къщата се разбуди от странна глъч, в партерното жилище евреи с кафтани един през друг хващаха бравата на вратата, вътре в жилището сновеше цяла дузина непознати. Едно от момчетата, деветгодишният Лайош, най-сетне се измъкна от навалицата и с гордо и угрижено лице даде отговор на нашия въпрос.

— Татко умря през нощта. Ама че проклетия — подхвърли между другото и с неповторимо превъзходство.

И през целия ден се държа надменно, едва понасяхме надувките му. Затова на здрачаване, без особена причина, го напердашихме.

На първия етаж живеехме ние, а в съседство се помещаваше банката. Открай време банката заемаше три дълги и мрачни стаи, от стълбището се влизаше в стаята на директора, до нея се намираше касата, а счетоводството бе разположено в стаята към двора. Кабинетът на баща ми и канцеларията на директора имаха обща стена, в която беше пробит „таен отвор“ и когато директорът известяваше за нещо баща ми, просто открехваше ламаринената вратичка на тайния отвор и му подаваше писмото, документа или достатъчната за завеждане на дело просрочена полица. Това патриархално деловодство се бе утвърдило тъй от десетилетия и банката процъфтяваше. В счетоводството работеха две стари моми, а длъжността на касиер се изпълняваше от преждевременно пенсиониран хусарски 9 9 Хусар (унг.): конен войник или офицер. (Бел.пр.) капитан, който понасяше променената си участ с начумерено изражение и крещеше като в казарма на селяните, които теглеха заем или плащаха лихва. Хусарският капитан се бе отказал от званието си, за да се ожени за своята любима, бедна начална учителка. След като начинанието му успяло, повече не го свъртало на едно място, почувствал неутолима носталгия по предишния си живот, започнал да пие, да ругае глупавия световен ред, който деградира хусарските капитани до банкови касиери, и жадно, с люти думи да настоява „най-сетне нещо да се случи“. Никога не съм виждал по-щастлив човек от този изпаднал хусарски капитан, който в първия ден на световната война, облечен в старата си униформа и подрънквайки сабя, влезе в банката и се сбогува с някогашните си началници, те отново му говореха с изтънчена почтителност, а той даваше кратки отговори, сучейки мустак, понеже, слава богу, най-сетне „нещо се беше случило“. Този човек, например, както мнозина други, тръгна на война с истинско въодушевление и загина още през първата военна година.