Шандор Мараи - Изповедите на един буржоа

Бриан, Аристид (1862–1932): френски политик, социалист, многократно министър-председател, един от основателите и ръководителите на Обществото на народите. (Бел.ред.)

Думе, Пол (1857–1932): френски държавник, многократно министър на финансите, през 1927 г. е председател на Сената, през 1931 г. — президент на републиката. Става жертва на атентат. (Бел.ред.)

Ротшилд, Анри (1872–1942): френски лекар, меценат на изкуствата, който пише драми под името Андре Паскал. (Бел.ред.)

Има се предвид Кошутовата емиграция след унгарската борба за свобода през 1848–49 г., оставила трайни следи в културата на приелите я нации. (Бел.пр.)

Кокто, Жан (1889–1963): френски писател, поет, член на движението на дадаистите и сюрреалистите; през двайсетте години пише либрето за опери и драми. (Бел.ред.)

Коняк със сода. (Бел.авт.)

Паскен, Жюл, роден Юлиус Пинкас (1885–1930): художник от български произход, учил и работил във Виена, Германия, САЩ, където приема американско гражданство. След Първата световна война се заселва окончателно в Париж и става един от талантливите художници на бохемския живот. (Бел.ред.)

Сладък живот. (Бел.авт.)

Доде, Леон (1867–1942): френски писател. (Бел.ред.)

Търговски фонд. (Бел.авт.)

Приходяща домашна прислужница. (Бел.авт.)

Между двора и градината. (Бел.авт.)

Думи на френския крал Анри IV Наварски (1553–1610), първият крал от Бурбонската династия. Във войната между хугеноти и католици той е вожд на хугенотите. Признават го за крал, когато през 1593 г. се покръства в католицизма: „Париж си заслужава една литургия!“ (Бел.ред.)

И какво още, мадам? (Бел.авт.)

Сладкар (фр.) (Бел.ред.)

Дребни сладки. (Бел.авт.)

Въжето, ако обичате! (Бел.авт.)

Code civile (фр.): френски граждански кодекс (1804), приет по времето на Наполеон, който съдържа правните основи на гражданското общество. (Бел.ред.)

Метален зооморфен съд за вода (лат.) (Бел.ред.)

Вехтошар. (Бел.авт.)

Агент. (Бел.авт.)

Гражданско възпитание. (Бел.авт.)

Литературно направление от втората половина на XIX в., което се обявява за формалното съвършенство и неангажираност в поезията. (Бел.ред.)

Закони. (Бел.авт.)

Конституционни листи. (Бел.авт.)

Дом. (Бел.авт.)

Дълбината, същината [на нещата]. (Бел.авт.)

Духът (добрата репутация) на училището. (Бел.авт.)

Апони, граф Алберт (1846–1933): консервативен политик, член на УАН. След Първата световна война е водач на унгарската мирна делегация (1919–20), по-късно като главен представител на Унгария в Лигата на нациите (1923–33) се бори за ревизиране на мирния договор. (Бел.пр.)

Саболчка, Михай (1862–1930): поет, реформаторски духовник, член на УАН. Късен представител на народно-националната поезия, консервативен по схващания. (Бел.пр.)

Хортобад (унг.): равнинна местност в Унгария, известна със съхранените си национални обичаи и бит. (Бел.пр.)

Известен площад в центъра на Пеща с форма на осмоъгълник. (Бел.пр.)

Черна овца, тоест изкупителна жертва. (Бел.авт.)

Бержени, Даниел (1776–1836): поет, член на УАН. Един от най-големите унгарски майстори на класическото метрическо стихосложение. Подобно на Хораций той изобразява задушевно идилията на естествения живот, все пак основният тон на поезията му е разочарованието. (Бел.пр.)

Вираг, Бенедек (1754–1830): поет, писател, преводач, католически реформаторски свещеник. Значителна фигура на ранната унгарска елегийна поезия. (Бел.пр.)

Липотварош, Йожефварош: квартали в централната част на Пеща. (Бел.пр.)

Има се предвид монумента „Рибарски кули“, който се намира в централната част на Буда и предоставя чудесна панорама към града. (Бел.пр.)

Ошват, Ерньо (1876–1929): редактор и критик, основател на списание „Нюгат“.