Джек Лондон - Сърцата на тримата

— Обаче Ню Йорк започва да ме зове — заколеба се Франсис. — О, не хората и развлеченията, а работата — побърза да добави той, понеже долови неизречения упрек и огорчение на Леонсия. — Не забравяйте, че съм свързан с „Тампико Петролиъм“ и с борсата и ми става лошо само като си помисля колко милиони са вложени в тая работа.

— Глупости! — възкликна Хенри. — Съкровището на маите, дори да е само една десета от онова, което разправят за размерите му, като го поделим между Енрико, теб и мен, всеки от нас ще стане по-богат, отколкото си ти сега.

Франсис все още не можеше да се реши и докато Енрико многословно го уверяваше в съществуването на съкровището, Леонсия успя да му пошепне на ухото:

— Толкова скоро ли се отегчихте от… търсенето на съкровища?

Той я погледна проницателно в очите, сетне погледна годежния й пръстен и също така тихо отговори:

— Как мога да остана още в тази страна, щом толкова ви обичам, а вие обичате Хенри?

За първи път той й призна открито своята любов и Леонсия трепна от внезапен порив на радост, а веднага след това от не по-малко внезапен порив на срам, че тя, една жена, която винаги е смятала себе си за почтена, може да люби едновременно двама мъже. Тя погледна Хенри, сякаш за да провери сърцето си, и сърцето й отговори „да“. Любеше Хенри толкова искрено, колкото и Франсис, и те като че ли я привличаха еднакво с това, в което си приличаха, и различно с това, по което се различаваха.

— Боя се, че ще трябва да намеря „Анхелика“, най-вероятно в Бокас дел Торо, и да замина — каза Франсис на Хенри. — Ти и Енрико можете да намерите съкровището и да си го разделите наполовина.

Но пеонът го чу, заговори бързо с баща си и след това се обърна към Хенри.

— Чуваш ли какво казва той, Франсис? — рече Хенри и вдиша свещения пискюл. — Трябва да дойдеш с нас. Чувствувал се задължен към теб заради сина си. Дава съкровището не на нас, а на теб. И ако ти не дойдеш, нямало да прочете нито едно възелче от писмото.

Но да промени решението си, всъщност го накара Леонсия, защото тя го изгледа с мълчалива тъжна молба, в която сякаш се четеше: „Моля ви се, заради мене!“

Подир една седмица, в един и същи ден, три експедиции потеглиха от Сан Антонио към Кордилерите. Първата, на мулета, се състоеше от Хенри, Франсис, пеона и престарелия му родител и няколко пеони от плантацията на Солано, повели всеки по едно муле, натоварено с храна и снаряжение. Старият Енрико Солано в последния момент не можа да тръгне с тях поради открила се стара рана, получена в една от революциите през младостта му.

Кавалкадата се насочи нагоре по главната улица на Сан Антонио, край затвора, чиято стена бе хвърлена във въздуха от Франсис и която едва сега, със закъснение, поправяха затворниците на шефа. Задалият се надолу по улицата Торес, току-що мушнал в джоба последната телеграма от Ригън, с изненада загледа двамата Моргановци и придружаващите ги.

— Накъде, сеньори? — провикна се той.

Съвсем непринудено, сякаш го бяха репетирали, Франсис посочи небето, Хенри направо долу в земята, пеонът надясно, а баща му наляво. Ругатнята, изтръгнала се от Торес при тая неучтивост, накара всички да избухнат в смях, към който се присъединиха дори и пеоните мулетари.

Същата сутрин, в часа за сиеста, когато целият град спеше, Торес преживя още една изненада. Този път той видя Леонсия и най-малкия й брат Рикардо, яхнали мулета и повели трето, явно натоварено с всичко необходимо за стануване.

Третата експедиция беше на самия Торес и не бе нито по-многобройна, нито по-малобройна от експедицията на Леонсия, понеже се състоеше единствено от него и някой си Хосе Манчено, известен по тия места убиец, когото Торес по някакви лични съображения бе отървал от лешоядите на Сан Хуан. Обаче в плановете на Торес, свързани с тази експедиция, се криеше много повече, отколкото можеше да се предположи. Немного високо по склоновете на Кордилерите обитаваше странното племе кару. Основано поначало от избягали роби, африкански негри и роби кариби от Москитовия бряг, това племе на бегълци се увековечи с поколение от жени, отвлечени от tierra caliente, и избягали като тях робини. Разположена между маите по планинските склонове и градовете по крайбрежието, тази единствена по рода си колония беше успяла да остане полунезависима. Попълнили редиците си в по-късни дни с избягали затворници испанци, кару бяха станали вече такава смесица от раси и племена с толкова лошо име в слава, че ако управляващите тогава сили на Колумбия 17 17 До 1903 г. територията на Панама е принадлежала на Колумбия. Б. пр. не бяха твърде много заети със собствените си политически интриги, щяха да изпратят войски, за да унищожат това огнище на порока. Та в това огнище на порока, всред племето кару, беше се родил Хосе Манчено — син ма испанец убиец и метиска убийца. И към това огнище на порока Хосе Манчено водеше Торес, за да могат да бъдат изпълнени нарежданията на Томас Ригън от Уол Стрийт.